Орел и червей
Старият орел вече не помнеше от колко време не е хапвал нищо. Спомни си като млад как ловеше зайци, риби в езерото, даже веднъж си отнесе едно агънце. Кръжейки над полето с надеждата да намери нещо, изпитваше същото чувство на величие, на господар във въздуха. Спускаше се все по-ниско и по-ниско. Усети орелът глада и тежестта на годините, разбра, че няма да може да се върне на върха на скалите и кацна в ниското - направо на полето.
От земята до него се показа един червей.
- Здравей! Всеки ден те наблюдавам как летиш високо в облаците и ти се възхищавам. Ти си смел, ти си величествен, ти за мен си... винаги съм искал да бъда като теб - каза червеят на орела - Виждам, че от глад нямаш вече сили. Изяж мен. И без друго моето не е живот. Непрекъснато съм заровен в земята. Така ще можеш да се върнеш на скалите.
- Махай се, аз червеи не ям - каза орелът с презрение.
Натъжи се червеят, но не от високомерието на орела, а защото разбра, че сам си е виновен - незаслужено е издигнал орела в култ.
И прибирайки се в земята каза:
- Аз пък, ям и орли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
