toti555 (toti)
135 951
1.12.2022 г., 15:17 ч.

Орел и червей 

  Проза » Други
814 11 17
1 мин за четене

            Старият орел вече не помнеше от колко време не е хапвал нищо. Спомни си като млад как ловеше зайци, риби в езерото, даже веднъж си отнесе едно агънце. Кръжейки над полето с надеждата да намери нещо, изпитваше същото чувство на величие, на господар във въздуха. Спускаше се все по-ниско и по-ниско. Усети орелът глада и тежестта на годините, разбра, че няма да може да се върне на върха на скалите и кацна в ниското - направо на полето.

            От земята до него се показа един червей.

            - Здравей! Всеки ден те наблюдавам как летиш високо в облаците и ти се възхищавам. Ти си смел, ти си величествен, ти за мен си... винаги съм искал да бъда като теб - каза червеят на орела - Виждам, че от глад нямаш вече сили. Изяж мен. И без друго моето не е живот. Непрекъснато съм заровен в земята. Така ще можеш да се върнеш на скалите.

            - Махай се, аз червеи не ям - каза орелът с презрение.

            Натъжи се червеят, но не от високомерието на орела, а защото разбра, че сам си е виновен - незаслужено е издигнал орела в култ.

И прибирайки се в земята каза:

            - Аз пък, ям и орли.

 

© toti Всички права запазени

Свързани произведения
Орел и червей
toti555 (toti) toti555
Картини » Компютърна графика
Орел и червей
  543  3  5 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??