Автобусът на лятото подрани с поне около час и половина (галактическо време) и ранното му пристигане на централната априлска автогара изненада всички, освен жаркото ухилено слънце, което беше прекалено заето да мастурбира, наслаждавайки се на собствените си отразени в палавите речни води пищни къдрици, за да забележи шестте малки цветни точици, които тъкмо се канеха да му пожелаят "много здраве". Всъщност, ако знаеха за скверните му занимания, малките шест точици навярно щяха да потръпнат в яростна погнуса и да изпратят по няколко поздравителни адреса към най-близките му роднини (според съвременните учени в случая биха го отнесли най-вече господата Водород и Хелий, но и редица други първи, втори и трети братовчеди, една древна леля, няколко анахронични божества и милион незнайни оранжеви баджанаци и шуреи), защото само преди няколко часа бяха седяли и пили бира с кренвирши в леглото му. Във всеки случай една от малките черни точици, имаща склонността да мисли за себе си като за нещо, н ...