Ошав

Опазил най-малкият син златната ябълка, откъснал я, отнесъл я на майка си. Тръгнали сетне тримата братята да търсят халата. Сам самичка останала клетата им майчица. Гледала тя ябълката, въртяла я из ръцете си, мислела си за синовете.

Един ден си отрязала късче от плода. Рекла да отреже по резен и за всеки един от синовете, все едно са си у дома. Подредила резените на перваза на прозореца и ги загледала. Напомняли ѝ те на момковите усмивки. Въздишала тъжно, тъжно:

- Изсъхнат ли тези благи парченца ябълка, ще знам че са пресъхнали и кротките уста на моите момчета.

Напекло слънце. Съхнали резените, съхнали и накрая пресъхнали. Разтревожила се милата майчица. Не вярвала, че може да се е случило нещо лошо с децата ѝ.

Подредила на перваза и по две узрели сливи като очи за всеки един от тях. Пак рекла:

- Ако тези тъмни сливи изсъхнат, ще ми покажат че са изсъхнали тъмните очи на моите момчета.

Сливите съхнали, съхнали, та пресъхнали. Свило се майчиното сърце, но тя отново не се предала. Подредила на между по две зърна грозде за всеки и нарекла:

- Ако тези зрънца грозде изсъхнат, ще са пресъхнали ноздрите на децата ми, дето дишат.

Изминало било много време. Гроздето съхнало, съхнало …

Изведнъж кучето излаяло, скръцнал вратникът. Изневиделица в двора влезли тримата братя. Водели със себе си чудни хубавици.

Подскочило майчиното сърце. Място не можело да си намери от радост. Засрамена от черните си мисли, тя набързо събрала изсъхналите плодове. Пуснала ги във врящото на огнището котле с вода.

Посрещнала децата си и техните невести. Много им се радвала и милвала. После ги нагостила с ароматен ошав, че то вече било станало деня срещу Бъдни Вечер.