Криза е. Гърци - до вчера надменни - броят стотинките като пропаднали циганки. Италианци - иначе ларж - скромно надничат за работа по Европата като същи евреи, пазарейки се за части от стотната след десетицата. Немци - самоуверени -  приземявайки се, установяват, че не са единствената техническа нация, около която се върти пъпът на света. А ние, българите, го раздаваме „споко” – че к’во от туй? Да не би през последните два’есет години да не сме били в некаква си постоянна криза?

          Аааре, да го духат... Да додат и те на нашия, та да видат лесно ли е!

    - Значиии - заекна бай Тайгър - толкова пъти съм гледал "Междузвездни войни", че не ми разправяйте, че може да има по-велико фентъзи в жанра, в който Лукас е the first…

     - Habibii – някак си надмогна гюрултията гласът на арабчето от кетъринга, жестомимично подсказващо ни, че сме пияни, разгонени, чуждоземни свине (на нашата Коледа).

       Последвано от многозначителен, престорен весел смях и възгласи, примесени с фалшиви благодарности - от приличие - арабчето си замина, оставяйки ни да си слушаме трагичните излияния на Васил Михайлов за Петко Капитанина, когото гората предала на турци, че да го „вържат” в нея.

         Един по един „героите окапаха”. Останахме само няколко. Почти тези и същи от преди шест месеца назад. „Дупетата” се предадоха. – Нали знаете, че всяко стадо е предимно в състав от „мърша”! Та, продължихме да си допиваме само най-издръжливите.

         Тия моменти са катарзиса на Homo Gurbetchius - един непреоткрит от антрополозите подвид на Homo Sapiens - все повече крепящообразуващ стълб на необулгаристанското ни феноменално обществообразувание.

     - Тайгър! Сти'а бе - ревнах на Попов - ту’а сме се с’брали да „празниме”... Днес Христос на 26-и има рожден ден, ’шот е навършил един ден. Рождеството му го пропуснайме, щот си имайме бачкане. Дай, да се не увличаме и да наблегним на арака, нежели на Лукас с неговите „междузвездни лъжи”!  

         - Тии - посочи ме Тайгъра - дефект... Знайш ли, че голямата стъпка за човечеството е онази малка стъпка - на Армстронг - на луната?

      - Не знам - върнах му „топката” - но и не знам защо камерата на оператора, снимащ тази стъпка, не е хванала операторските си следи оплетени в ”голямата човешка стъпка”.

         Тайгъра - това голямо 46-годишно хлапе - „глътна въздух” и млъкна. Все се заричам, че някой ден, ако ме покани на рожден ден, ще му „изпържа” едно DVD с „шоуто” „Лека нощ, деца” от осемдесетте за подарък.

      Кратка пауза. И „заручаха” сто каба гайди. Отворената врата на столовата се хлопна сърдито, реагирайки сякаш на непознатите родопски трели, смущаващи мюсюлманската тиха иракска нощ в KAFZA с непристойното си християнско душеизлеяние.