При първи прочит изглежда, че Бог иска да защити нашата собственост. При по-задълбочен размисъл  установяваме, че не е точно така. Защо? От Библията  разбираме, че Бог е собственикът  на  всичко: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея” ( Пс 24:1) ; „Среброто е  Мое  и златото е Мое, казва Господ на Силите”  (Агей 2:8); „ Мои са всичките горски зверове  и добитъкът, който е по хиляди хълмове.  Познавам всичките планински птици и полските зверове са в ума Ми."(Пс 50:10-12)..

Това значи, че и всичко , което човек  мисли  за свое –  вещи, пари, имоти,  време , таланти, благословения и т.н. е дадено (допуснато) от Бога. Защото ако не е Божията  воля да имаме нещо,  то, колкото и да се напъваме, няма да го имаме. Бог създава или осуетява обстоятелствата за да придобием нещо или не. В такъв смисъл, всичко е Негово и от Него. Ние сме само настойници.  

От християнска гледна точка всеки човек е настойник на Божията собственост. За това се  говори в притчата за талантите (Матей 25:14-30). Настойникът ще трябва да отговаря пред собственика за начина, по който  управлява  повереното му от Бога.

Още в Едемската градина, която естествено беше Божия собственост, Той  заръча на  Адам и Ева да се грижат и пазят  градината.И в такъв смисъл Йов в бедата си казва: „ Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име” . ( Йов 1:21).

Какво общо има това със заповедта „ не кради” ?  И на нас ни е поверено да бъдем  стопани (владетели) над определено имущество. Всяко нещо е дадено на някого с определена цел. Затова и всеки има различно имущество, способности, блага. Като забранява кражбата, всъщност Бог се грижи за това, което ни е поверил. Той не желае някой да отнема това, което е преценил, че ние трябва  да стопанисваме.

Кражбата е инструмент  от ресора на противника. Бог не желае ние да си служим с неговите методи, защото по този начин сатана иска да ни отдели от Бога. Затова и посегателството върху повереното ни имущество се забранява . Кражбата е злодеяние , което  в Божието слово се поставя наравно с  клетвата,  лъжата, убийството и прелюбодейството (Осия4:1-2 ). Кражбата е грях, а грехът има способността да се развива. Развитите варианти  са измамата,  тунеядството, светотатството и др.

В различните общества, независимо от време, строй и религия винаги е имало закони за обществения ред. В тях е включена и забраната за посегателството на чужда собственост. Нуждата от ред и регулиране на действията предотвратява много неблагоприятни човешки отношения.. 

Какво е бъдещето за крадеца? Общественият закон наказва крадците според обстоятелствата  и размера на щетите. Знаем за Крумовите закони, според които отсичали ръцете на крадците. Това обаче не е спряло практиката да се краде. Защото не ръцете са причината за кражбата, а мислите на сърцето. Те се пораждат там и от там трябва да се изкоренят.

Независимо дали човек познава обществения закон или не, всеки интуитивно усеща неправдата.      

Според Божия закон, за да има справедливост, крадецът трябва да бъде  наказан. Ако не се покае, има  осъждение в духовно отношение.

Кражбата е поставена наравно с другите пороци „Слушайте словото Господно, израилтяни, Защото Господ има спор с жителите на тая земя, Понеже няма вярност, нито милост, Нито знание за Бога по земята. Друго няма освен клетва, лъжа и убийство, Кражба и прелюбодейство; Разбиват къщи, и кръв допира до кръв.” (Осия 4:1-2).

Последствията  за  крадците са  определени. Ап Павел, предупреждава, че "нито крадци, нито грабители няма да наследят царството Божие" (1 Кор. 6:10).

От тази гледна точка излиза, че Бог се грижи  и за човека, който се поддава на тази съблазън. Отдаден на алчност за материални придобивки, сребролюбие, вещомания  и т.п. човек може да погуби и себе си.

Поради голямата  Божия любов и за крадеца има изход. Бог е готов да прости след искрено покаяние  и отказване за бъдеще. Затова ап. Павел казва: „ Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда” (Еф. 4:28).