11 jun 2009, 19:25

Остани с мен

  Prosa » Relatos
1.8K 0 2
1 мин за четене

 

         Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само това искам да зная, че си с друга и ще те оставя... ще те забравя... Напусни съзнанието ми... не си желан... Объркваш ти живота ми и ме караш да се съмнявам... Опитвах... да избягам от теб... но се връщам все назад, по онзи път... към миналото ни. Не зная беше ли нещо голямо за теб, но за мен бе светлина в тъмния ден... силата да продължа... Исках те... но ти ме нарани. Нищо не бях за теб... кукла, с която си играеше. А аз ти се подчинявах... какво можех да направя... от теб аз взимах живот... ти беше единственият, с когото оживявах... Исках да ти кажа... само за да знаеш, но... няма смисъл... ти си замина, оставяйки спомени, няколко неосъществени мечти, няколко неспазени обещания... Нарани ме... затова аз искам да избягам сега, да се махна... далеч... за кратко Времето беше на моя страна и ме отдели от теб... но сега ти си тук, отново, не само в спомена, но и наяве. Искам да се скрия, но искам ти да ме потърсиш, да ме намериш и да видиш дали съм добре. Искам да разбера дали ме забрави с времето... дали към мене то ще е жестоко, или пазиш ме в сърцето си и ти, тъй както аз не ще да те забравя... и вечно ще те пазя в мислите си!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...