Слънцето се потапяше в лазурните води. Подобно на оранжев жълтък на яйце, то се прибираше при Богинята-майка, за да се роди на сутринта отново.
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу в ниското вече пушеха огньовете пред колибите и се чуваше глъчта на децата. За нас-младежите тези безгрижни дни бяха отминали. Всеки мъж трябваше да има собственоръчно направена лодка с гребло и харпун, служещ и за копие.
След малко щяхме да приберем козите и да се включим към спокойната вечер с племето. Но този път залезното слънце нямаше да ни донесе обичайните разговори и шеги с девойките. Очаквахме жреците от храма на Богинята, намиращ се на три дни път край морето.
Облечени в червените си роби, те се появиха ненадейно, сякаш изплували от небитието. Тримата мъже имаха издължени обръснати глави, подсказващи високия им сан.
Цялото племе ги наобиколи и приветства с ритуалната песен за Богинята. Жреците седнаха на тръстиковите рогозки и достолепно приеха козите рогове с вино. След като отпиха, всички седнаха и се възцари мълчание. Средният жрец започна с напевен глас.
Подредихме се в кръг- една дузина разтреперени сърца, а уж се пишехме смелчаци.
Жрецът започна да обикаля, взирайки се изпитателно във всеки от нас. После издигна жезъла и каза някакво заклинание. Започна да полага украсения му край върху гърдите на младежите. Не се случваше нищо. Вождът се намръщи, когато изборът не се спря на сина му. Изведнъж тоягата засвети и то при най-слабия и грозноват сред нас- Хадир. Жрецът безцеремонно го издърпа към себе си. Внезапно светият човек се обърна и ме халоса със жезъла по гърдите. Избухна ярка светлина.
Смутено кимнах. Имаше ги тези призрачни сенки през времето. Те ме будеха.Образи от минали и бъдни дни, плашещи и назнайно защо- чаровно привличащи.
Сутрешното слънце, окъпано в морето от греховете на света, ни съпроводи към храма...
Втора глава
Най-сетне! Храмът на Богинята-майка се появи от следващия завой на пътеката. Ниската му кръгла форма не показваше тайнствата, заключени в него. Докато се суетяхме около мулетата, тримата жреци бяха изчезнали. Посрещна ни мъж на средна възраст, с обръсната глава, облечен в бяла роба и с червен пояс. Той изхъмка нещо, оглеждайки ни критично.
За наше учудване не бяхме настанени вътре, а в малки единични колиби. След това ни показаха първото ниво на храма, където пристигаха болните. Лечителите ги сортираха и настаняваха на каменните нарове, застлани с рогозки от дъхави треви.
Бяхме замаяни от многобройните коридори и зали. Залата, където ни събраха, имаше овални форми като яйце.
Последното беше посрещнато от намръщени лица.
Заедно с Хадир ни заведоха в....перачницата. Дрехите се поставяха в каменно корито с гореща вода, а после- в студена. Други момчета изнасяха кошовете с чисти одежди. И това беше първия ден.
Грижейки се за болните, трябваше да запомним и болежките им, за повечето от които не бяхме чували. Тъй течаха храмовите дни...
Трета глава
Тъй измина една луна. Половината ученици не бяха призовани за обета към Богинята. Те щяха да продължат с усилния труд.
Въведоха ни в централната зала на следващото ниво. В една ниша беше статуята на Богинята-майка от червен пясъчник, сякаш заспала.
Обетът на учениците ни изпълваше с тържествено очакване.
Гласовете ни отекваха в залата, осветена от светилниците в нишите. Странни кръгове и спирали се виеха по стените- едни нарисувани, а други- сякаш извиращи от статуята. И тези светлини неусетно ни променяха.
Четвърта глава
Беше усмихнат и бодър, въпреки ранния час. Поясът на бялата му роба беше зелен.
Грабнахме кошниците, доволни, че ще имаме сутрешна разходка.
По пътя Албус ни показваше лековитите билки и тяхното действие. С бяла коса и брада, той отговаряше на името си и излъчваше благост.
Той държеше в ръка тънка пръчица и не след дълго разбрахме, че е за тези, които не слушаха.
На следващия ден в централната зала наистина имаше препитване. Китки от събраните билки ни чакаха на масата. Всеки трябваше да ги назове по име и за какво служат.
Сутрин и вечер имахме молитва към Богинята пред нейната статуя, но отделно от лечителите.
Така изминаха три луни неусетно...
Пета глава
Новата зала беше изградена с отвори в стените, близо до тавана. Така имаше достатъчно светлина и отдушници за приготвяне на отварите.
Тук изучавахме кои билки се комбинират за кашлица, треска и болка. Бяхме останали само седем ученици. Трябваше да запомним не само кои са билките, но реда на стриване и поставяне, както и времето за варене.
Каменните хаванчета станаха обичаен инструмент за пръстите ни.
В края на зимното слънцестоене трябваше да представим за изпита 10 отвари, които бяхме научили. А иначе бяха стотици...
Шеста глава
Една от залите беше предназначена за молитвено изцеление. Поставени на дървена площадка, болните очакваха хора на жреците да измоли милостта на Богинята.
Най-напред се чуваше един мощен и нисък звук, от който вибрираха костите. Следваше по-високият тон на самата молитва, изцеляваща органите.
На нас ни бе разрешено да слушаме, но не и да пеем, все още не.
Внезапно Хадир запя с висок и ясен глас, от който затрептяха дори стените.
Пеенето спря. Не го наказаха. Един от жреците със златен пояс на певец му се поклони.
Хадир си беше намерил призванието на молитвен лечител...
По-надолу е проучване за музикалната акустика на храма....
https://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=69118
Седма глава
Оракулът. Пронизващите му сини очи, сякаш дълбаеха право в душата.
На пода имаше три кръга. В единия бе изобразена Богинята, в другия- слънцето, а в третия – човек.
Погледът му проправяше в духа ми неизбродени пътеки. Поведе ме по една от тях. Виждах как изображението на духа ми върви в невидимите струи на битието.
Там имаше едни лодки и салове с платна, които приставаха на острова. Сякаш е било вчера, тримата жреци с издължени черепи посрещнаха народа ни и му се поклониха.
Оракулът посочи на стената. Там имаше звезди...
По-надолу е възстановка на намерените издължени черепи. Мистична е не само формата на черепа, но и липсата на стреловиден шев и фонтанела- характерни за човешкия череп.
Осма глава
Сънувах. Сънувах ли? От дълбините на морето се издигна огромна стена от вода. Ту се понесе към брега и поглъщаше неумолимо хора, животни и къщи. Бучеше застрашително. Виждах как приближава храма и отнася надземните му части.
Щяхме ли да оцелеем? Щяха ли да ми повярват на видението?
Скочих от постелката си и се затичах към обиталището на жреците в ранния час. Лутах се по коридорите, търсейки оракула. Беше ли предусетил той наближаващата гибел?
Внезапно се чу бучене и огромни талази вода започнаха да пълнят храма, въртопи давеха своите жертви.
Такава ли беше волята на Богинята? С какво я бяхме разгневили?
Беше безмислено да плувам надолу и заплувах нагоре. Знаех, че там- отвъд яростта на стихията, някъде има слънце...
Палеолитната цивилизация е прекъснала внезапно с храмовия си период около 2500 г. Пр.Хр. Има данни за природно бедствие-цунами. Остров Малта се заселва отново от финикийци около 1000 г. Пр. Хр.
На горните етажи на храма е открит скелет на младеж, полегнал на дясната си страна. Дали е искал да предупреди за водната гибел?
© Костадин Боянов Todos los derechos reservados
Поздрави! Успех!