Слънцето се потапяше в лазурните води. Подобно на оранжев жълтък на яйце, то се прибираше при Богинята-майка, за да се роди на сутринта отново.
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу в ниското вече пушеха огньовете пред колибите и се чуваше глъчта на децата. За нас-младежите тези безгрижни дни бяха отминали. Всеки мъж трябваше да има собственоръчно направена лодка с гребло и харпун, служещ и за копие.
След малко щяхме да приберем козите и да се включим към спокойната вечер с племето. Но този път залезното слънце нямаше да ни донесе обичайните разговори и шеги с девойките. Очаквахме жреците от храма на Богинята, намиращ се на три дни път край морето.
Облечени в червените си роби, те се появиха ненадейно, сякаш изплували от небитието. Тримата мъже имаха издължени обръснати глави, подсказващи високия им сан.
Цялото племе ги наобиколи и приветства с ритуалната песен за Богин ...