26 ago 2021, 22:44

Осъзнатото

  Prosa » Otros
1.7K 3 8

През годините от моя не дълъг житейски опит, преживях множество загуби, които са ме карали да изпитвам безсилие, болка, рутина..
Но какво от това ?
Всеки ден, всеки човек преживява същото. Не ни трябва реалити, за да разберем че живеем в "Сървайвър".
Може би ще прозвучи нелепо, но съм благодарна, защото дори и сред отломки от разруха, намирам нещо стойностно, което ми носи щастие.
Намирам щастието, в хората с които ежедневно общувам, защото тези единици, не са просто уникални, те са единствени.
Намирам щастие в редовете, които вечер пиша.
Намирам зрънце щастие, дори и в трудностите, с които се сблъсквам.
Трудно е да се фокусираш над нещо, друго, когато паднеш на земята, обаче по ирония на обстоятелствата точно там, като с магнит съдбата е събрала най-съкровенните неща.
Далеч не съм оптимист, нито съм лекомислено настроена. 
Просто съм човек, вярвам че с отварянето на очите, е нужно да отворим и съзнанието си, за нови хоризонти, извън материалното и повърхностното, за да видим вечното.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Беленска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • C'est la vie!
    Докато животът е кратък:илюзиите са безкрайни проективни желания.
    Изпитанията изграждат характера на индивида.
    И той усеща творческото начало.
    Но трябва воля,примирение и постоянство!
    Харесва ми написаното от Вас.
    Поздравления,Надежда!
  • Страданието изгражда!
  • Промяната и прогреса се случват често в тъмнината, под въздействието на болка. Да си имала подобни преживявания, да виждаш смисъла в тях и да си готова за нов, пореден сблъсък, е показател за един силен, самоизграждащ се характер. А освен това и да намираш щастие в моменти от ежедневието си... Мога единствено и само да предложа моите адмирации.
  • '' Далеч не съм оптимист, нито лекомислено настроена...'' и защо
  • Хареса ми, Надежда.

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...