През годините от моя не дълъг житейски опит, преживях множество загуби, които са ме карали да изпитвам безсилие, болка, рутина..
Но какво от това ?
Всеки ден, всеки човек преживява същото. Не ни трябва реалити, за да разберем че живеем в "Сървайвър".
Може би ще прозвучи нелепо, но съм благодарна, защото дори и сред отломки от разруха, намирам нещо стойностно, което ми носи щастие.
Намирам щастието, в хората с които ежедневно общувам, защото тези единици, не са просто уникални, те са единствени.
Намирам щастие в редовете, които вечер пиша.
Намирам зрънце щастие, дори и в трудностите, с които се сблъсквам.
Трудно е да се фокусираш над нещо, друго, когато паднеш на земята, обаче по ирония на обстоятелствата точно там, като с магнит съдбата е събрала най-съкровенните неща.
Далеч не съм оптимист, нито съм лекомислено настроена.
Просто съм човек, вярвам че с отварянето на очите, е нужно да отворим и съзнанието си, за нови хоризонти, извън материалното и повърхностното, за да видим вечното.