Aug 26, 2021, 10:44 PM

Осъзнатото

  Prose » Others
1.7K 3 8

През годините от моя не дълъг житейски опит, преживях множество загуби, които са ме карали да изпитвам безсилие, болка, рутина..
Но какво от това ?
Всеки ден, всеки човек преживява същото. Не ни трябва реалити, за да разберем че живеем в "Сървайвър".
Може би ще прозвучи нелепо, но съм благодарна, защото дори и сред отломки от разруха, намирам нещо стойностно, което ми носи щастие.
Намирам щастието, в хората с които ежедневно общувам, защото тези единици, не са просто уникални, те са единствени.
Намирам щастие в редовете, които вечер пиша.
Намирам зрънце щастие, дори и в трудностите, с които се сблъсквам.
Трудно е да се фокусираш над нещо, друго, когато паднеш на земята, обаче по ирония на обстоятелствата точно там, като с магнит съдбата е събрала най-съкровенните неща.
Далеч не съм оптимист, нито съм лекомислено настроена. 
Просто съм човек, вярвам че с отварянето на очите, е нужно да отворим и съзнанието си, за нови хоризонти, извън материалното и повърхностното, за да видим вечното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Беленска All rights reserved.

Comments

Comments

  • C'est la vie!
    Докато животът е кратък:илюзиите са безкрайни проективни желания.
    Изпитанията изграждат характера на индивида.
    И той усеща творческото начало.
    Но трябва воля,примирение и постоянство!
    Харесва ми написаното от Вас.
    Поздравления,Надежда!
  • Страданието изгражда!
  • Промяната и прогреса се случват често в тъмнината, под въздействието на болка. Да си имала подобни преживявания, да виждаш смисъла в тях и да си готова за нов, пореден сблъсък, е показател за един силен, самоизграждащ се характер. А освен това и да намираш щастие в моменти от ежедневието си... Мога единствено и само да предложа моите адмирации.
  • '' Далеч не съм оптимист, нито лекомислено настроена...'' и защо
  • Хареса ми, Надежда.

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...