От какво трябва да се откаже човек
От какво трябва да се откаже човек
Да се откажеш от себе си заради някого, или да се откажеш от някого заради себе си.
А какво значи отказване? – Нежелание повече да вършиш нещо или желание да не вършиш нищо.
Е, при всички случаи, въртиш, сучеш, ама пак не можеш да се откажеш от себе си. Така че не е ли по-добре да се откаже човек от всичко онова, което му пречи да бъде себе си? Защото да се откаже от себе си човек, би означавало да се откаже от тялото си, душата си, от живота си… Ако това наричат жертва, то аз не съм способна на нея. Живее ми се, обича ми се. И ако има нещо, което да пречи на това, освобождавам го от себе си, не искам да ми служи, защото иначе и аз ще трябва да му служа, а пък аз искам да съм свободна, а не роб, роб на някого или нещо, което задържа или връща назад естествения стремеж на Живота към съвършенство.
Вярно ли е?
Или не е?
Не знам.
Обичта е жертва. Но жертва не на себе си, а заради себе си. Човекът трябва да поставя в жертва само онова, което си струва да бъде жертвано. Но не и душата си. Тя няма цена, тя е от Бог и не може да бъде жертвана заради нещо временно. Само за Него. Защото Той е Любов и само чрез такава жертва или по- скоро отдаване на Любовта оставаме живи и душата расте, изчиства се и стига догоре, където се слива с потока от светлина, където е истинското щастие.
© Албена Стефанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря на всички.
-
Това, което, в крайна сметка, трябва да се жертва според християнството, е собствената воля, желание, които би трябвало да се "разтворят" в Божията воля ("Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша,обаче не както Аз искам, а както Ти." ( Мат. 26:39). Трябва да се жертват и греховните страсти - да се преобразува, освети, грешната съставка на човешката природа, която дава възможност на дявола да въздейства върху човека.
Жертването на собствената воля не означава отказ от действия и лична отговорност. -
Разбрах, приемам. Благодаря ти.
Затова то и обясних. В личния си живот аз съм поставена точно пред такъв труден избор, да се откажа ли от човека с когото имам брак почти 13 години за да имам дете, или да жертвам себе си в доживотна самота без детенце, заради него. Има жертви които си струват и които не. Онази която ще дари живот или ще спаси живот си струва. Но права си, не е жертва когато се прави например с любов. Направеното с любов не е жертва. Другото е жертва, когато си принуден да жертваш каквото не искаш за друго което е също толкова важно за теб. Благодаря ти. Понякога влагам такъв дълбок смисъл в нещата, че е трудно накой да ги разбере. Ще опитам да се коригирам. -
Съжалявам, че така си елементаризирала нещата до детските пюрата. Тук става дума за човешки отношение чието допускане понякога ни убива. Разбира се ,че правя разлика между отказ и неискане. Когато изгуби желание, човек се отказва от нещо или някого, отказва се да се бори, нали, не иска нищо и не му трябва нищо. Това съм имала пред вид. Все пак човек трябва и да може да се отказва понякога от различни неща. Заради собственото си добро. Струва ли си да дадеш живота си за човек, който примерно те бие всеки ден? Помисли.
На Яна отговарям така: Приемам забележката и коригирах доколкото можах. Представих есето си в доста суров вид, в това ми бе грешката.
На Силвето ще кажа, че аз лично под жертва пред Бог рабирам Себеотдаване в името на Доброто.
Благодаря за мненията на всички. Ценя ги.
-
Бог не иска да жертваме душата си за Него- безсмислено е... За нищо не трябва да я жертваме. А да бъдем себе си- да, друг е въпроса дали е лесно...
-
Повтарянето на дадена дума или израз, често се използва за "подчертаване", обаче прекаленото повтаряне става досадно и смешно. Иначе темата ми харесва
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
