Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни? 

Лято е. Днес е просто един от многото делници...  Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, защото се спира да почине от време на време. В ръка носи пазарска чанта... От онези старите найлонови социалистически... ярки пазарски мрежи. Не бях виждала отдавна такава... 
Миг невнимание иии... прасковите се изтърколиха... точно в краката на децата. Хлапетата бързо събраха плодовете и с малките си ръчички ги подадоха на старицата, която бе приседнала на близката пейка. Вместо да ги сложи обратно в мрежата си, тя извади отнякъде шише минерална вода, изми една по една прасковките и ги раздаде на децата. Те заръбаха по детски от неочаквания дар и побягнаха радостни към майките си, които пиеха на метри кафенце, за да им се похвалят... Никой не им обърна внимание... Младите жени оживено разговяряха, пушейки...
Възрастната постоя, постоя, почина, пък взе бастуна си, стана и зави зад ъгъла. Никой не я видя... Само аз видях усмивката и... Беше щастлива!