14 oct 2018, 12:09

От село в София и от София в село

1.4K 1 0
3 мин за четене

                                 От село в София и от София в село

 

  Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
  Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.

  Един ден малкото момченце пораснало, все още живеело в София, даже апартаментът бил на негово име, но въпреки това не станало силен и смел Батман. Вместо това се задоволявало с иначе недостатъчно оценената в обществото професия на мързелив и много алчен тотоиграч.

  Момиченцето също пораснало и станало много красива млада жена. Тя обаче все още живеела в провинцията и била не Софиянка, а долнокучевка.

  Не щеш ли обаче един ден провинциалното девойче си обуло късата поличка, взело си дамската чантичка, напълнена, за всеки случай, с консерви и колбаси, а сетне тръгнало с първия влак за София.

  Не след дълго девойката пристигнала в окъпания от светлини град, пълен с дискотеки, кокаин, спин и какви ли още не благини. И някъде там, покрай едно от Петте кьошета, тя срещнала Софиянеца, който не станал Батман, а тотоиграч.

  Било любов от пръв поглед!
Той я видял, ченето му паднало и от джоба му изпаднал нотариалният акт за собственост на апартамент в София.
  Тя също го видяла, намигнала му, повдигнала си леко и без това късата пола, а после извадила от дамската си чанта консервите и колбасите, след което шумно яли и си приказвали чак до вечерта.

  Накъсо казано, оженили се.
  Три дни яли, пили и се веселили, а после се сетѝли, че парите свършѝли!
  Нашият беден тотоиграч наметнал дисагите си на рамо и тръгнал храбро да трие билети, т.е. да си търси късмета.

  А пък бедната красавица, макар и бедна, била хем красива, хем вече Софиянка. Тя само изчакала мъжа си да излезе, а после разпродала сватбените подаръци, като с парите си купила много алкохол, а сетне решила да покани на гости (защото била гостоприемна) и да нагости съседа, братовчеда, скитника, пощальона, каналджията и двама-трима случайни мъже от улиците на великолепната София.

  Уви, на тотоиграча не му провървяло и се прибрал по-рано от работа!

  Ужас и скръб пронизали сърцето му и заблудата за семейната идилия пропаднала, когато разбрал, че съпругата му не била съвсем вярна съпруга.
  Бяс обзел тотоиграча! Той сграбчил домашната секира и изпотрошил целия апартамент, преди да се усети, че това всъщност си е домът му.
  Страдалецът обаче не посегнал на жена си!
  Вместо това излязъл навън, отишъл в близкия бар и се напил като свиня.
  Там обаче срещнал една прекрасна жена – също от провинцията.
  Двамата се влюбили лудо! Любовта им обаче не продължила дълго, тъй като мацката го зарязала, когато разбрала, че след развода Съдът отредил апартаментът да премине в собственост на вече бременната бивша съпруга.
  Така новоизлюпената Софиянка сбъднала мечтата си и заживяла щастливо!
  Какво станало със Софиянеца?

  Той също сбъднал мечтата си и станал нещо като Батман, тъй като отишъл да се бори с несправедливостите ва село Долно кучево. Там вече бившият Софиянец заживял като прилеп в една пещера и тайно се надявал някой ден да заживее в София.
  Тъй завършва таз щастлива приказка.


                                                 Край!

            

                                                                                        София:  2018 г.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галифрей Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...