Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момченце пораснало, все още живеело в София, даже апартаментът бил на негово име, но въпреки това не станало силен и смел Батман. Вместо това се задоволявало с иначе недостатъчно оценената в обществото професия на мързелив и много алчен тотоиграч.
Момиченцето също пораснало и станало много красива млада жена. Тя обаче все още живеела в провинцията и била не Софиянка, а долнокучевка.
Не щеш ли обаче един ден провинциалното девойче си обуло късата поличка, взело си дамската чантичка, напълнена, за всеки случай, с консерви и колбаси, а сетне тръгнало с първия влак за София.
Не след дълго девойката пристигнала в окъпания от светлини град, пълен с дискотеки, кокаин, спин и какви ли още не благини. И някъде там, покрай едно от Петте кьошета, тя срещнала Софиянеца, който не станал Батман, а тотоиграч.
Било любов от пръв поглед!
Той я видял, ченето му паднало и от джоба му изпаднал нотариалният акт за собственост на апартамент в София.
Тя също го видяла, намигнала му, повдигнала си леко и без това късата пола, а после извадила от дамската си чанта консервите и колбасите, след което шумно яли и си приказвали чак до вечерта.
Накъсо казано, оженили се.
Три дни яли, пили и се веселили, а после се сетѝли, че парите свършѝли!
Нашият беден тотоиграч наметнал дисагите си на рамо и тръгнал храбро да трие билети, т.е. да си търси късмета.
А пък бедната красавица, макар и бедна, била хем красива, хем вече Софиянка. Тя само изчакала мъжа си да излезе, а после разпродала сватбените подаръци, като с парите си купила много алкохол, а сетне решила да покани на гости (защото била гостоприемна) и да нагости съседа, братовчеда, скитника, пощальона, каналджията и двама-трима случайни мъже от улиците на великолепната София.
Уви, на тотоиграча не му провървяло и се прибрал по-рано от “работа”!
Ужас и скръб пронизали сърцето му и заблудата за семейната идилия пропаднала, когато разбрал, че съпругата му не била съвсем вярна съпруга.
Бяс обзел тотоиграча! Той сграбчил домашната секира и изпотрошил целия апартамент, преди да се усети, че това всъщност си е домът му.
Страдалецът обаче не посегнал на жена си!
Вместо това излязъл навън, отишъл в близкия бар и се напил като свиня.
Там обаче срещнал една прекрасна жена – също от провинцията.
Двамата се влюбили лудо! Любовта им обаче не продължила дълго, тъй като мацката го зарязала, когато разбрала, че след развода Съдът отредил апартаментът да премине в собственост на вече бременната бивша съпруга.
Така новоизлюпената Софиянка сбъднала мечтата си и заживяла щастливо!
Какво станало със Софиянеца?
Той също сбъднал мечтата си и станал нещо като Батман, тъй като отишъл да се бори с несправедливостите ва село Долно кучево. Там вече бившият Софиянец заживял като прилеп в една пещера и тайно се надявал някой ден да заживее в София.
Тъй завършва таз щастлива приказка.
Край!
София: 2018 г.
© Галифрей Михайлов All rights reserved.