Вървях към къщи и си мислех, за баба Шина, дали е още на пейката, или се е прибрала вече.Видях е там сама, в очакване някой да я заговори, но освен мен по улицата никой не вървеше и като ме видя, така се зарадва, че чак подскочи от нетърпение.Приближих се и седнах до нея.Загледах я, беше такава лъчезарна, дребничка с леко приведени рамена, с очи сини и големи изпълнени със светлина, от която ти става топло на душата.Порадва ми се шумно и рече:

  - Ще ти разкажа, да, но този път за партийният секретар.Тази къща до нас я виждаш;  

прекрасна, красива, но не знаеш каква история е скътала под стряхата си.Но аз ще ти я разкажа.На това място, пради да я построят, имаше малка едноетажна къща.В нея живееха дядо Стоил и баба Мара с трите си деца.Двама сина и една дъщеря.Единият син и дъщеря им, завършиха тук гимназия и отидоха в големия град, да продължат образованието си.Там се устроиха и си създадоха семейства.Тук остана Крум, така се казваше партийния.Толкова трудно му се учеше, с триста зора завърши училище и изведнъж замина на някъде.Естествено, никой не повярва , че ще продължи да учи, разбира се, но това е.Останаха родителите му сами. Наскоро след това, баба Мара се прости с живота си , заради една коварна болест. Дядо Стоил, остана сам самичък.И до днес си го спомням, с оня тъжен поглед, прикован в улицата, по която очакваще някой да дойде.Дочака го, Крум.Облечен в сив костюм, светло синя риза и червена вратовръзка.В очите му, студени искри.Влезе в къщата, не се забави много, чух проклятието на дядо Стоил „дано срамът ти тежи, до къто си жив”.Изведе го навън, в ръката си дядо Стоил държеше малка торбичка.Качиха се в таксито и подкараха на някъде. Градът ни е малък и новините бързо достигат до другия край, та разбрахме, че го настанил в дом , за възрастни хора.Останал сам, Крум почти не се връщаше в къщи.Чухме , че бил назначен за комсомолски секретар, а работата му била , да се занимава с духовното израстването на младите хора. В града имахме местен радиовъзел и един ден обявиха, че ще се проведе събрание в читалището , на което се приканват жителите да присъстват. Любопитството накара хората, да отидат и салона се напълни . На сцената се качиха представители на Политбюро, не бяха местни хора, някъде от големия град.Жена облечена в красива рокля, държеше голям букет.Покани на сцената Крум и започна едно слово, сякаш рецитираше.Колко доблестен и добър човек е, как партията му гласува доверие, но как има нужда от още знания, за да бъде още по-полезен, та по този повод партията го изпраща на партийна школа в Москва.Пожелаха му престоят там, да се отрази добре на него, а после и на партията.Така, замина. Четири години остана там. През това време партията разруши старата къща и построи тази , която виждаш сега.Терена до нея беше отреден от общината, за детска площадка, но като построиха къщата, заградиха го с телена мрежа, засадиха по края красиви рози и трева, която човек от общината косеше и поддържаше красиво.Един ден донесоха много саксии с мушкато в бели, червени и розови цветове.Наредиха ги по двете страни на външното стълбище и къщата засия цялата. На следващия ден Крум се завърна и с него рускиня, жена му, името й Женя. Красива с руса дебела плитка преметната през дясното й рамо.Тя не работеше никъде, поливаше цветята и свиреше на пиано.Сутрин черна волга идваше, да закара Крум на работа, вечер го докарваше и така...Баба Шина замлъкна.Помислих, че се измори, но тя ме погледна въпросително и рече;

      - Помниш ли , бях ти разказвала за Румен, дето сложи прозвището на попа

„смучката”.Ние си бяхме една палава банда дечурлига и той ни беше , като главатар. Донесе един ден едно куче. Кафяво с остра муцунка и хитри очички,преличаше на лисица и го  кръстихме , Лиско. По цял ден си играехме с него , а Румен го научи да се промъква през оградата на партийния и да препикава мушкатото му.Така всеки ден.Един ден обаче, той го вижда и вбесен от терасата се проквикна” Ако още веднъж го видя този пес, ще го направя на кайма”.Но Лиско, не спираше да препикава мушкатото и един ден Румен го намери премазан от волгата. Донесе го при нас, задавен от гняв и сълзи.Очите на Лиско широко отворени, пълни с укор и жал. Плакахме всички дълго време, после изкопахме гробче и го положихме там.От този ден, Румен се промени.Все гладаше къщата и въздишаше тежко.Качваше се на колелото си и отиваше на някъде. Един ден позвъня на къщата и Женя му отвори, след няколко минути двамата отидоха някъде.После се разбра. Румен започнал да следи Крум, всеки ден.Докато разбрал, че си има любовница.Цецка, детската учителка.Всеки ден ходил при нея и Румен разказал на Женя. Отишли пред къщата, Румен се стаил зад ъгъла, а Женя позвънила на звънеца.Не след дълго вратата се отворила и Цецка с изненада видяла Женя, а от вътре гласът на Крум”Цецка, какво стана, да не е шофьора,обличам се и идвам” После....?Баба Шина каза;

    -  Крум изчезна и от града и от кабинета който ползваше, къщата опустя, какво се е случило между него и жена му, са само догатки.Една вечер такси спря пред къщата, от него излезе силует, отключи вратата , освети втория етаж, после светлината  угасна, а силуетът с куфари в ръка , се качи  в таксито и потегли  в мрака. Аз обаче взех клонка от една пълзяща роза и я засадих в двора си.Виж сега колко е пораснала,чак до покрива на къщата стигна.

Общината загради с ограда само къщата, а на терена около нея направиха детска площадка.Но клюките в града не стихнаха дълго време.Назначиха нов партиен секретар, остана до демокрацията, а някой подшушна, че са видели Крум в парламента...

Тръгнах си...