Това са първите ми стъпки във фантастиката. Надявам се, че ще харесате текста. Остана само да добавя, че критиката е добре дошла.
От тъмнината
Светът потъна в мрак. Вече повече от седмица продължава така и никой не знае кога ще свърши. Свещениците проповядват разпалено, че това е божие наказание, че Господ ни праща мрак, за да ни накаже за прегрешенията. Казваха, че ни учел. Карал ни да оценим светлината, която ни дава. Да разберем колко сме зависими от нея; отнемал ни и слънцето, и луната, оставял ни сами в нищото, за да проумеем копнежа си към светлината. Без утро... без ден, само нощ. Вечна нощ. Дори звездите не се виждат. Дойдоха Черните дни. А свещениците проповядват и проповядват. Господ щял да ни върне светлината, когато се покаем искрено за прегрешенията си. И всяка година тържествуваха тези свещеници. Рано или късно Бог връщаше светлината. Как няма да се покаеш, ако не си виждал слънцето от седмици? Това покайване при мнозина прерастваше в лудост.
Сега отново сме затворници в ...