Глас: Животът е игра.

Мислител: Не, животът не е игра...

Глас: Да, да, игра е. Просто не е от онези, които си свикнал да играеш. Няма пионки, карта, полета...

Мислител: Ама чакай малко...

Глас: Какво "чакай малко"?

Мислител: Говорим за Живота като процес на съществуване или Живота като личност?

Глас: Хмм... Харесва ми факта, че ги открояваш от цялостната игра...

Мислител: Не увъртай.

Глас: Добре де, атмосферата, която личността на Живота създава - да, това е игра. А Животът като личност просто стои горе и дирижира творението си.

Мислител: Дай да му дадем име.

Глас: На личността на Живота ли?

Мислител: Да.

Глас: Какво ще кажеш за Луцифер?

Мислител: Как... Не мога да повярвам, че имам част от съзнанието, което мисли по този начин!

Глас: Защо се погнуси от името Луцифер?

Мислител: Ами защото... Това е грешно...

Глас: Ти вярващ ли си?

Мислител: Не, но...

Глас: Тогава защо се притесняваш от това че виждаш творческа стойност дори и в неговата библейска история?

Мислител: По тази логика, защо не кръстим Живота Господ?

Глас: Защото името няма да подхожда на характера му.

Мислител: Как такова създание като него ще има характер, подобно на нас?

Глас: Ти имаш достатъчно дълбоко въображение, което ни позволява да си го представим по постъпките му.

Мислител: И каква е нашата представа за него?

Глас: Манипулатор. Сделкаджия. Най-добрия играч на света.

Мислител: Защо сделкаджия и манипулатор?

Глас: Защото това е неговия свят. Той си играе с нас. Буквално му минаваме през пръстите с всяка изминала крачка на съществуването си.

Мислител: И защо му даде името Луцифер?

Глас: Да си манипулатор не е лесно. Иска се и шоубизнес. Иска се характер. Ако си прост диктатор, който реди правилата си като суха дървесина....

Мислител: И какво? И какво!?! Ще ги следваш въпреки всичко, защото иначе рискуваш да увиснеш на бесилото или да бъдеш линчуван.

Глас: Губиш нишката. Отплесваш се прекалено много към страната на онези владетели, които нямат подход към публиката и следователно идеите им остават безизвестни. За това стават бунтове и се повдигат въпроси за анархия и прочее. А това е именно защото идеите са неизкусителни и незавладяващи. При нашият човек е точно обратното - има си готини маниери и жестове, които може да използва за да подмами онези, които се опитват него да излъжат или за да поведе в правилната посока онези, които не се колебаят. 

Мислител: А дали е възможно да тръгнеш против него?

Глас: Да. Възможно е. И мисля, че е пълно безразсъдие, защото винаги, когато се изправиш срещу него, си сам - той е способен да се обръща индивидуално към всеки. Не можеш да му бръкнеш в джоба, защото ще ти прекърши ръката. Не можеш да го пребориш, защото той теб ще убие. И не можеш да го измамиш, защото той така ще извърти играта, че ще заплачеш с всичка сила.

Мислител: И всичко това... Животът е Дявола?

Глас: Ти го кръсти така, забрави ли? Аз съм просто инструментът, с който си боравиш за да стигнеш до там.

Мислител: Значи един от изводите е, че имам негативен поглед на света?

Глас: Може би да. Ти как го усещаш?

Мислител: Горчиво някак...

Глас: Не забравяй, че най-голямото постижение на Дявола е това, че е убедил хората, че не съществува.

Мислител: Още по-горчиво...

Глас: Не, това не трябва да ти горчи. Животът ни влияе по своя си начин дори и сега, докато мислим за него. Но ние не споменахме какво ще стане ако положиш усилия и успееш да се споразумееш с този прозорлив играч. Това е може би единствената му черта, която го отличава от общоприетия характер на Дявола... Единствената пролука към щастието.