23 nov 2017, 11:28

Отдаденост

  Prosa
945 0 0

Потопи сърцето ми в мастило
и започна своите поеми,
като ме остави в екстаза на почерка.
О,
всемогъща птицо на мислите,
ти направи възможна срещата на малкия ум с големия
и с тази среща започна новата епоха на вътрешната ми одисея.
Показа ми малкия ум като пламък на свещ за стая,
а големия като слънце за хиляда планети,
после провикна се и каза: „Духни свещта“.
Винаги си
бил Този, който поддържа чисти градините ми
и
Този, който скрива спомените, за да ме предпазва,
а аз сляпо вярвах на градинари
и търсих вечно ненужното да зная.
Сега, когато се намирам в аромата на мастилото
Ти
и съм танцуващото слънце в онези спирали на галактиките,
започвам да загубвам всякакви земни желания, освен едно:
да разлея цялото мастило -
за Теб, даряващия светлината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Огнянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...