Отдалечен пътен спомен
Някога някой ми беше казал, че всеки има своя път, който винаги те води, просто понякога този път много трудно се вижда. Пътища - колкото щеш! - тесни, широки, дълги, къси, чисти, мокри, видими, невидими, лесни, трудни... В началото всички те са еднакво примамливи. Всеки един ти обещава какво ли не - спокойствие, любов, сигурност, усмивки, всеки един от тях е изпълнен с различни надежди. И ти - наивната - какво да правиш? - Вярваш! Избираш, без да се замисляш, пътя, обещаващ най-искрено и чисто. Тръгвайки по него не осъзнаваш, че след втория завой ще искаш да се върнеш и да поемеш по друг път. Понякога се случва да го направиш - връщаш се, поемаш втората алея, след втория завой отново се връщаш и после пак и пак, и пак до момента, в който не капнеш от безкрайната борба и не се откажеш.
Случва се и да поемеш по един път, без да се връщаш назад, без да обръщаш поглед към съседната алея. Ти си горда, че това е твоята пътечката, колкото и различна да изглежда от начи ...