20 jul 2010, 14:02

Отговор

  Prosa » Otros
1K 0 2
1 мин за четене

 

                                              "Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!"

 

 

 

 

 

 

  Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволинейни. Оптимист съм, защото вярвам. Защото когато стоя тук, на покрива на тази сграда, толкова близко и едновременно далеч от земята, ми стига да полетя само с крилете на душата. Защото когато се спъна и падна, се изправям сама и продължавам напред. Защото когато светът е нарисуван с акварел и всеки цвят се стича с последните капки от дъжда, аз ще извадя четки и боички и отново ще го нарисувам. Защото когато е облачно и звездите не се виждат, аз просто ще затворя очи и ще ги видя, те са тук, цяла вселена. Защото когато наоколо всичко е притихнало, аз ще се заслушам и ще чуя мелодията... на света. Защото когато навън е студено, в мене гори пламък, който да ме топли. Защото когато ми е тъжно, мога да се усмихвам, а когато ми се плаче - да се смея. Защото ти се опитваш да подредиш живота си, а аз живея моя. Защото ти се усмихваш, когато си доволен, а аз винаги съм усмихната и ти никога не знаеш какво се крие зад тази усмивка. Защото си мислиш, че моя живот е идеален, а тази представа съм я създала аз. Защото осъзнавам, че не мога да върна миналото, затова се старая да не тъжа за него, не мога да предвидя бъдещето, затова не се измъчвам с дългосрочни планове, а просто живея в днешния ден и така за мен всеки ден е изпълнен със смисъл.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...