"Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!"

  Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволинейни. Оптимист съм, защото вярвам. Защото когато стоя тук, на покрива на тази сграда, толкова близко и едновременно далеч от земята, ми стига да полетя само с крилете на душата. Защото когато се спъна и падна, се изправям сама и продължавам напред. Защото когато светът е нарисуван с акварел и всеки цвят се стича с последните капки от дъжда, аз ще извадя четки и боички и отново ще го нарисувам. Защото когато е облачно и звездите не се виждат, аз просто ще затворя очи и ще ги видя, те са тук, цяла вселена. Защото когато наоколо всичко е притихнало, аз ще се заслушам и ще чуя мелодията... на света. Защото когато навън е студено, в мене гори пламък, който да ме топли. Защото когато ми е тъжно, мога да се усмихвам, а когато ми се плаче - да се смея. Защото ти се опитваш да подредиш живота си, а аз живея моя. Защото ти се усмихваш, когато си доволен, а аз винаги съм усмихната и ти никога не знаеш какво се крие зад тази усмивка. Защото си мислиш, че моя живот е идеален, а тази представа съм я създала аз. Защото осъзнавам, че не мога да върна миналото, затова се старая да не тъжа за него, не мога да предвидя бъдещето, затова не се измъчвам с дългосрочни планове, а просто живея в днешния ден и така за мен всеки ден е изпълнен със смисъл.