djudji89
16 el resultado
Животът ни е глас, който пита какво е животът. Ако разбереш днес, защо ще живееш утре?! Откривайки всеки ден по нещо ново, интригуващо те и каращо те да искаш да продължиш напред. Отвори съзнанието си за нови съзгледи. Със средновековен ключ не можеш да отвориш вратата на бъдещето. Открий доброто в ...
  1128 
С посвещение.
Колко често не успяваме да изкажем всичко, което искаме?! Твърде често. За твърде важни неща. А всъщност толкова обикновени думи. Най-кратките думи са най-трудни за изричане: "Съжалявам", "Прости ми", "Извинявай", "Обичам". А за да ги кажеш, е нужна само секунда смелост. Затова, ако за ...
  684 
От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз паз ...
  626 
Ще спра за миг и тихо ще погледна,
застанала тук под стария кестен.
Ще стоя отстрани, като сянка няма, бледна
за момент в последния жарък дъх на тази есен.
За да ме стопли той след дълга самота ...
  491 
"Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!"
Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволине ...
  682 
Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...
  1055 
Архетипното и неостаряващо време завъртя колелото на бекрая и спря на моята спирка. Малка гара. В чакалнята няма никой. Лилави цветя се виждат наоколо. Тиха мелодия гали тези поля сякаш носена от вятъра, който поклаща малките лилави цветчета. Някъде там съм и аз полегнала сред тях, загледана в небет ...
  609 
Творческа дейност, сътворение, поезия, живот... Творим във всеки момент, сътворяваме своята действителност. Свободна воля... свободата за всяко решение, пълна и всеобхватна. Моята поезия - избликът на чувства, пречупени през призмата на мислите. Парадоксът на времето - това, че го погубваме. Всяка с ...
  646 
Душата на заспало цвете
в есенни обятия през Октомври пада.
И нежно скрива се в пръстта,
под завивка шарена от листопада.
Ягодово сладко скрито в шкафа, ...
  450 
В косите ми все още има дъх на люляк,
целувката на слънцето е върху мойто чело.
Ела, приближи се, запомни ме такава,
докато времето всички спомени не е отнело.
Ела и виж в очите ми безбрежен океан, ...
  482 
Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...
  532 
Там, под ясно-синьото небе,
се ширят поляни с цветя.
Там се простира моето царство,
където куклите стават деца.
Където феникс в своя полет се рее, ...
  714 
Навън се стеле мрак,
Луната витална блести,
под мене тревата е влажна,
а отгоре ми блестят звезди.
Нейните лъчи минават през косата, ...
  392 
Забравих вече чудните градини
с притихналите в клоните синигери.
Изминали са оттогава толкова години,
дошли са тук на есента вестители.
И бледа пролет някъде назад блести, ...
  749 
С посвещение на един загубен приятел.
"Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори, когато си я забравил."
Чувал ли си някога една от онези истории, които започват хубаво, после стават тъжни, а края им е неизвестен?! Сигурно си слушал и разказвал много такива. Но присе ...
  1326 
Тъгата в прелестна премяна
промъква се незабелязано в тишина,
с маска на лицето си засмяна
граби с шепи от нечия душа.
Отива там, където тлее пламък ...
  805 
Propuestas
: ??:??