Нощта падна по-красива отвсякога. Една по една започнаха да изгряват първите звезди ... А луната – тя бе приказна. Светлината й озаряваше цялата земна шир, потънала в мрак. В далечината се чуваше величественото плискане на морските вълни в скалите на брега. Вечерният брийз бе така омайващ. Имах усещането, че ме тласка към своята майка – Морето.
Приближавах се едва докосвайки земята под нозете си. Имаше нещо странно, нещо смразяващо осезанията ми, някакво предчувствие. Усещах нещо тревожно – тишината бе прекалено дълбока.
Тогава видях силуета на един мъж да ме приближава. Изпитах страх – бях сама на самотен плаж и имаше непознат. Чудих се дали да побягна или просто да изчакам да отмине. Реших да запазя самообладание, спокойствие и увереност. Седнах на пясъка и се вгледах в морската шир.
Мъжът все повече ме приближаваше ... все повече, докато не стоеше на броени крачки от мен ... Спря се. Това бяха едни от най-трудните и стресиращи секунди в живота ми. Секунди на тръпнещо очакване какво ...