8 jun 2014, 11:07

Отказах се да те обичам ...

  Prosa
696 0 0
2 мин за четене

Сега разбираш ли ме по-добре? Исках да разбереш колко много ме боли, как едва не полудявам като ви виждам един до друг, как ми се повдига непрекъснато, откакто научих! Всичко това беше, за да усетиш и ти този световъртеж, от който ми се повдига! Най-много от кое боли знаеш ли? От това, което премълчаваме!


Единственото, което знам е, че няма да бъда с теб! Много боли, когато те измамят, нали? При това от човека, на когото вярваш повече, отколкото на себе си! Погледни тази снимка и виж защо ме загуби. След като толкова много ме обичаш, как можа да изречеш такава лъжа? Гледайки ме право в очите, ти изрече лъжа! Лъгал си ме, когато събуждайки се ми казваше, че ме обичаш, когато ми се усмихваше, когато ме докосваше! Сега и теб те боли, и теб те измамиха, и ти беше направен на глупак. Ако беше ми казал истина, може би щях да ти простя всичко! Щях да се сърдя, да викам, да крещя, много щеше да ме боли от това, което си направил, но можех да ти простя, но да ме лъжеш – няма да ти простя!

 

Отказвам се да те обичам! Отказвам се от тази любов, която е била изградена върху лъжи! Отказвам се, защото видях, че ръцете, които докосваха мен, са докосвали и друга жена! Отказвам се заради тези неща, които премълчаваш. Отказвам се, защото обичта ти не може да притъпи болката ми! Отказвам се, защото вие с онази жена откраднахте щастието ми и изминалите ми години. Най-много ме боли от това, че е имало дори един миг, в който не си ме обичал – мигът, когато си я целувал! Ето, заради този миг се отказвам! Ти отдавна си се отказал от мен, затова и аз се отказвам от теб!

 

Повече няма да допусна същите грешки. Беше грешка да ти вярвам, но повече няма да я повторя. От тук нататък ти не съществуваш за мен! Аз не съм предишната, онази лудо влюбена в теб  вече я няма, няма я жената, готова да умре за теб, няма я жената, която те обичаше до полуда! Приеми го.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...