Отказах се да те обичам ...

Сега разбираш ли ме по-добре? Исках да разбереш колко много ме боли, как едва не полудявам като ви виждам един до друг, как ми се повдига непрекъснато, откакто научих! Всичко това беше, за да усетиш и ти този световъртеж, от който ми се повдига! Най-много от кое боли знаеш ли? От това, което премълчаваме!

Единственото, което знам е, че няма да бъда с теб! Много боли, когато те измамят, нали? При това от човека, на когото вярваш повече, отколкото на себе си! Погледни тази снимка и виж защо ме загуби. След като толкова много ме обичаш, как можа да изречеш такава лъжа? Гледайки ме право в очите, ти изрече лъжа! Лъгал си ме, когато събуждайки се ми казваше, че ме обичаш, когато ми се усмихваше, когато ме докосваше! Сега и теб те боли, и теб те измамиха, и ти беше направен на глупак. Ако беше ми казал истина, може би щях да ти простя всичко! Щях да се сърдя, да викам, да крещя, много щеше да ме боли от това, което си направил, но можех да ти простя, но да ме лъжеш – няма да ти простя!

Отказвам се да те обичам! Отказвам се от тази любов, която е била изградена върху лъжи! Отказвам се, защото видях, че ръцете, които докосваха мен, са докосвали и друга жена! Отказвам се заради тези неща, които премълчаваш. Отказвам се, защото обичта ти не може да притъпи болката ми! Отказвам се, защото вие с онази жена откраднахте щастието ми и изминалите ми години. Най-много ме боли от това, че е имало дори един миг, в който не си ме обичал – мигът, когато си я целувал! Ето, заради този миг се отказвам! Ти отдавна си се отказал от мен, затова и аз се отказвам от теб!

Повече няма да допусна същите грешки. Беше грешка да ти вярвам, но повече няма да я повторя. От тук нататък ти не съществуваш за мен! Аз не съм предишната, онази лудо влюбена в теб  вече я няма, няма я жената, готова да умре за теб, няма я жената, която те обичаше до полуда! Приеми го.