И ето, дойде денят, в който щяхме да погребем моя баща. За първи път от 30 години се събрахме цялото ми старо семейство -- аз, майка, сестра ми и за последно баща ми, макар и в затворен ковчег. Денят бе слънчев, но ветровит. С нас бяха и жена ми, както и сина ми; и с това се изчерпваше траурната процесия. Докато чакахме катафалката пред централния вход на Сливенските "нови" гробища, купихме малки букетчета от ранни пролетни цветя, както и изкуствени такива. Жена ми понечи да вземе и две пластмасови вазички, но сестра ми я спря като каза, че носи отрязани шишета. От параклиса пък взехме няколко тънки, разкривени от топлото време свещички.
--- Батко, майка е много разстроена, да не я занимаваме с разходите по погребението, а ние с теб да го покрием...-- продължи сестра ми.
Погледнах майка си -- беше с угрижено, но и отегчено лице, някаква студенина се излъчваше от нея.
--- Не съм съгласен! Щом и тя ще участва пълноправно в делбата, трябва да поеме своята част от разходите.
--- Уф, добре! ...