Откровения в Горна Оряховица

Как да започна – и аз не знам. Традиционните срещи на Откровения за мен започват с Мая и у Мая. Всеки път закъснявам и този път реших да ги изненадам и дойдох по-рано. Оказа се, че те като ме знаят каква съм загори тенджерка, ми казали да дойда един час по-рано, та дано тръгнем навреме. Изненадах ги!

 Коя дата е?! Осемнайсети юни 2011 г. Току-що Мая ми връчи новогодишния подарък от Дарина Д.  Как лети времето, ама то още малко и идва Коледа. И така, добре започва денят. Кафета и палачинки, за които казаха, че са най-хубавите на света. Тихо, да не чуе мама, че тя пък си мисли, че нейните палачинки са... Сладко от каквото се сетите и пак приготвено от Мая, както се сещате, тя може све. Още малко и нямаше да тръгнем, заради тази отрупана с вкуснотийки маса.

Аз се чудех да ходя ли на тази среща, да не ходя ли, какво да правя – и ми звъни Мая:

-          Лажова, утре в девет у нас!

-          Мая...

-          И да не закъсняваш! Ще пием кафе, ще има изненади и потегляме за Горна, това е, чао!

Ама няма, можеш ли, ще дойдеш ли?  Мая!!! Та, добре, че е тя. Затворих телефона и започнах да си подреждам нещата в сака. Благодаря ти, Мая, без теб щях да пропусна толкова много емоции!!!

Няма да ви разказвам как Креми режеше мезенцата на тъничко и три броя четириноги я гледаха, сякаш е някоя богиня. То и двуногите по същия начин я гледахме, но не само заради кльопачката.

 Звъни Дарчето, болна милата, и се информира как сме и къде.

Пристига Катанеца, групата е в пълен състав и потегляме.  Мая зад волана, аз навигатор, Дора и Ани наказани отзад, защото не слушат бе, но за това друг път, сега съм еуфорична. Няма да споменавам, че едната ми изпи кафето, а другата... Минали работи, та това сме в едната кола. Креми, Катанеца и Благомира в другата.

-          Къде сте, как сте? Така ми е мъчно, че съм болна и няма да мога да дойда да ви видя. – Дарина. Това е второ обаждане.

 Някой ще си помисли, че е била с нас. Не, не беше. Не, не ни е звъняла често, само през половин час. Ние с Мая бяхме новинарки през цялото време.

-          Дарче, отпусни напрежението,  преобладава слънчево настроение, покачва се с десет сантиметра. Айде затваряме, остави ни ние да ти звъннем веднъж. Сега, да знаеш, вече наближаваме Велико Търново, завиваме у лево. Чао, скъпа!

 По-добре другия път да не отсъства, по-малко ще пиша за нея със сигурност. По пътя музика, смях и телефонни разговори.

Пристигаме във Велико Търново. Посреща ни Нина. Отваря дома и сърцето си за нас тази малка статуетка с голямо сърце. И се започва отново сериалът Приятели. Така е всеки път на тези срещи откровенски! Колко е хубаво, когато сме заедно! Представете си толкова женки с една баня и едно огледало и никакви недоразумения и скубане на коси, невероятни сме! То се преобличахме по сто пъти, то се сменяха гримове според тоалетите, къпане, сешоари, суетня. Няма да споменавам, че Ани сменяше тоалет след тоалет, Мая изглади всичките си поли и не миряса, докато и Благомира не ù каза, че е... хубава жена. Другия път и аз ще си изгладя чорапите, не за да получа комплимент, а защото много ми се мачкат. Дора ми отмъкна огледалото, косата си ли къдри, миглите ли си извива, аз така си останах негримирана и негладена, но... За това ще ви разкажа друг път. Седи срещу мен Нинка и се усмихва.

-          Айде, няма ли да се гримираш? - я питам.

-          Не, така ще ходя.

-          Ама ти с тази къса косичка и без капка грим ми приличаш на хлапе. Не че е лошо, но тези дълги мигли си просят спиралка.

-          Ама, защо...

-          Сядай и трай.

Съвсем малко грим и се получи пълна промяна. Не че и преди това не ù блестяха хубавите очички, но друго си е, Нино, от мен да го знаеш!

Нина на миналата среща ми каза само „здравей” и „чао”. По-често кимаше, за да покаже, че е с нас и слуша. Сега направи цяло изречение, а на масата в ресторанта  дори две-три, то мога ли да ù ги броя, толкова са много. Не че аз давам лесно думата на някой, но Нина беше друга!!! Сияеше, защото така ни харесва и защото ù отива!!!

Тръгваме за Горна, не мога да повярвам. Точно навреме сме на сборния пункт. По какво познахме, че е нашата група?! По веселите възгласи, за всеки новопоявил се.

-          Ето ги, насам!

За да не се загубим, ни подариха по една шапка. Браво, тъкмо беше горещо, поздравления за тази идея!!! Прегръщаме старите си приятели и се запознаваме с нови. Фотоапарати, китари, усмивки и стихосбирки, по това ще ни познаете, че сме Откровенци. Как се запознах с Гудман?! Застава до мен, подава ръка:

- Аз съм млад творец, пиша хумор и еротика.

- Попадна на точния човек! И аз се опитвам да пиша с хумор за еротиката... в нашия живот... Но не съм много млад... а авторка в Откровения...

- Пред мен за възраст не обичам да се говори.

- Да, ще го запомня, ти си млад... творец. Ще се видим по-късно.

Радостни възгласи, чудиш се накъде да погледнеш, за да не пропуснеш някой или нещо. Китарен звън, еуфория, стихосбирки с автографи, фотоапарати запечатват прегръдки и целувки – невероятна атмосфера!

-  А ти кой си?!

- Леле, на живо си още по-хубав/а!!!

- Как се радвам, че те виждам!!! Хайде да се снимаме!

В Младежкия дом ни очакваше пълна програма – стихове и музика, колко ти душа иска. Изненадата беше пиеса по Чехов. Предния ден казах на Мая, че ми се ходи на театър и:

- Нали искаше театър, ето ти!

- Благодаря ти, Мая! Благодаря ти, Горна Оряховица!!!

Очарована съм, благодаря ви! Дълбок поклон за всичко, което направихте, за да ни е хубаво!!! Мислех, че театърът е черешката на тортата, но най-хубавото предстоеше.

Джевана – зеленина, простор, музика, танци и супер настроение! Ракийки и салатки, да не пропусна, важни са, после не помня менюто, а и не е толкова важно. Дансингът ме притегляше повече от всичко друго. Па едни усмихнати млади сервитьори, сякаш бяха инструктирани специално да ни се усмихват. И усмивката на Таня Мезева не мога да не спомена. Джейни и Дочето – и те. Същински вълшебни феи!!! Момичета, не помня какво си казахме, но че усмивките ви не слязоха от лицата ви от първия миг, в който се видяхме, и до последната минута, когато се разделяхме, никога няма да забравя!!! Бяхте се погрижили да ни е добре и си личеше, че го правите от сърце. Не спрях да танцувам и спирах, само за да се насладя на танците на другите.  А, ето го и Гудман. Готин мен! Покани ме на танц и ме зашемети. После аз го поканих и се опитах да му го върна тъпкано, но той пък не се уплаши. Умее ги танците. Даже се уговорихме да се явим заедно на конкурс за най-добре танцуваща двойка и да спечелим първото място. Нова звезда на дансинга. Танцувам с Различен. Напълни ми душата, с него се смях от сърце, танцувахме, говорихме, сякаш се познаваме от години. Ето това харесвам на нашите срещи, любовта ни към изкуството ни сприятелява. Различен, ах, колко е различен на живо!!! Липсваш ми вече, луд смях падна с теб и танци май имаше, но не дръж на тия неща.  Шуми обаче яко ме зашамати. Той направо ме понесе на дансинга. Добър си и в танците, момче... Както и във фотографията, де. Той и Смилков ми бяха изненадката на вечерта. Обичам ви!!! С Шуми ще репетираме „Лебедово езеро”, повдигането ще отработим във водите на Черно море, точно като по филмите ще го направим. Той ме въртя по дансинга като ръкавица, та от там ни дойде идеята, че може да се получи и балет. Що па не?! После, защо толкова си отслабнала, Светле? Ами заради балета, не от злоба, разбира се.

Скачахме, рипахме, вицове, много смях и музика. Смилков трябва да ми купи крем против бръчки за следващата среща, щото с тея вицове... се сбръчках, но пък ме зареди с положителна енергия за дни напред. С него може да помислим за един съвместен стихотворен фейлетон, може да ни се получи.

 Започнаха снимките. Успях да се фотна с Джули, нежната усмивка, Димо – романтичният ни кавалер, Линасветлана. Много руса и много нежна на живо, браво, момиче! Батето този път надмина Катанеца, не спря да ни снима. И няма умора, браво и мерси ти. Този път Катани малко си отпочина, като разбра, че има кой да запечатва красивите мигове. Видиме ли се с него на нашите сбирки, винаги ме пита: Къде е Рия, ще идва ли?!  Аз знам, Рия е шофьор на опасната пловдивска група и от тях може да се очаква и неочакваното, но за по-сигурно позвъних, за да знам как да пия. Не за да не се изложа, а за да мога да пийна и с тях по едно. Този път не се организирали, така че да си пия спокойно, ми казва Рия-фурия. Ох, гадно, ама пък ми олекна, че няма да тръпна цяла вечер в очакване. Така дойдоха по някое време в Казанлък и във Велинград ни зарадваха и дойдоха. Нищо, другия път. Пия едно за тяхно здраве. Казах снимки и се сетих, че гвоздеят на вечерта беше... внимание... Барона. То не бяха снимки и усмивки, то не беше чудо. Не успях да се уредя и аз, но говорих с Ив, даде ми номерче, та другия път ще съм една от първите. Много готин костюм, момче, браво!!! С Димо танцувах ли, не помня, но Йосифова ме покани на танц. И като ме поведе по дансинга, мале, зави ми се свят. Обичала да води, тя да определя правилата. Е, аз обичам да ме водят, щото не мога да танцувам, та се разбрахме. Обръщам се и гледам... Любов, без нея нищо не става. Много ù се зарадвах и я намачках. Тя пък какво е сладурче, дори не си го представя! Успях да поговоря и с Тюркоаз, толкова са мили тези срещи. Напрегръщах и Краси с неизменната хармоника в ръка и с нов репертоар. Спомнихме си чудното отминало лято, срещите с Петинка и Силвия. Прелест!!! Във всеки град имаме по един или няколко приятели от Откровения. Много сме, силни сме и най-важното – готини сме!!!

Помня, че не можехме да се наприказваме с Шуми и Нинка. Обикалях масите и вдигах другите да танцуват, не им давах да седнат за миг. Танцувахме лимбо, Мая изпълни танц на пилона в салона. Миналия път танцува Бели Денс, покачена не на маса, щото беше претрупана, а на един стол. Тя в началото се дърпаше, ама... я качих. Разнообразява, браво! Скука няма при нас.

Кога и как се прибрахме – не зная. Седнахме на терасата въодушевени, не ни се искаше тази нощ да свършва, но някои трябваше да шофират на другия ден, след три-четири часа, за да сме по-точни.

Продължението сутринта на кафе беше красив завършек на празника. Не можем да се наговорим, всеки иска още нещо да сподели. Изпихме кафетата, четохме стихове, започнахме да поръчваме обяд... Не ни се тръгва, но... трябва. Следва задължителната снимка за спомен и всеки поема по своя път. Хубаво и малко тъжно, но с пожелание да се съберем пак, се разделяме. По пътя споделяхме впечатления и знаехме, че сме заредени за месеци напред с положителна, дива енергия и тя ни крепи в сивото и леко скучно ежедневие. Ани каза, че понякога приятелите са ти по-близки и от роднини. През целия път на връщане от срещата ни забавлява Катани, със смешните си истории. Той е такава голяма душица!!! Много е весел и забавен!  Предния път си спомням как Мая ни караше през целия път да се заливаме от смях. Трябва задължително да записвам на видео тези сладури, по-смешни истории от истинските няма. Да сте ми живи и здрави и до нови срещи, приятели. С вас е прекрасно!!!

Прибирам се с пълен със спомени от Горна сак. Сядам и започвам да разтоварвам емоциите от отминалата среща.

‘Идилични бои” от Галина Иванова. С нея се запознах още на площада и получих подарък за срещата.

„Пътуване към обратната страна на вината” от Дочка Василева. Споменът от първата ни среща във Велинград още ме топли, сега имам още по-нов от тази душичка сладка.

„И има още много за разказване...” на Мартина Мадемова, това прелестно създание, поетеса и актриса, а е толкова млада! Късмет в живота, момиче, напълни ми душата с изпълнението си в пиесата на Чехов!!! Възхитена съм!!!

„Полази ми сърцето” от Евгения Тодорова. Помня как с нея се чувахме по няколко пъти на ден, докато излезе стихосбирката. Колко вълнения, колко тревоги всичко ли ще е наред. Прекрасна е, Джейни, благодаря ти за нея и спомените.

„Роса-сълза” от Марин Тачков също е в ръцете ми... Празник за душата са тези срещи с хора на изкуството.

Вицовете на Смилков, танците с Шуми и Петър, усмивките на всички поети и поетеси, музиката, театърът – всичко е запечатано във фотоапарата и най-вече в сърцето!

Знам, че ще изпусна някой, ще забравя нещо, но е хубаво, че Гудман и Барона се погрижиха да напишат за всеки поне по един ред, така че до нови срещи, мили мои, прегръщам ви!!!

За Георги Колев има ли смисъл да говорим?! Отсъстваше, но присъстваше в речта на Мая в Младежкия дом, присъстваше, защото това, което е направил за нас, е голямо, значимо, неповторимо!!!

Първото място е за Горна Оряховица, за организацията, посрещането, настроението и още, още куп неща! Даже заместник кметът ни почете талантите.

О, като се замисля... Първото място отива... в Панагюрище!!!

Не, ще дадем първенството на Казанлък!!!

А, не може така! Във Велинград беше също великолепно!!!

И на почетната стълбица, първо място се дава... на всички, които бяха толкова гостоприемни и добри!!! Първо място за всички градове и най-вече хората, които правят срещите уникално преживяване!!!

За следващите златни медали да се подготвят и другите в списъка. Първо в България, после и на други места по света...

Във Варна не съм била, но ми разказваха – първо място!!!

В София, първата ми среща на живо с авторите, в които се влюбих, също първо място!!! Най-добрите сме в цяла България, па и в целия ЕС, А ЗАЩО НЕ И В СВЕТА?! Да живее Откровения и откровенци, защото сме номер едно и защото го заслужаваме!!! Е, сега наистина до нови, още по-хубави срещи!!!