Искам да облека кожата ти върху мускулите си. Искам да взема устните ти и да ги сложа наместо моите. Искам да взема сърцето ти, за да пулсира вместо моето и да прелея твоята кръв в себе си, за да достигнеш всяка тъкан в мен. Искам да взема твоя кислород, за да живее всяка моя клетка чрез теб. Искам да изсмуча живота ти, за да съм жива, искам да взема душата ти, за да съм чиста, искам да те унищожа... защото те обичам. 

Любовта ми е хищна, неуморна, садистична; тя ме води по пътя на твоето унищожение, непрекъснато ми повтаря, че, ако ти не умреш, ще умра аз; непрекъснато крещи, че ние трябва да сме едно цяло и когато те убия ти няма да умреш, а ще бъдеш част от мен – ще бъдем цяло. Ти ще живееш в мен, ще те усещам всеки миг и тя ще е постигнала това за което е предопределена – да слива две създания в едно, да сплита тела, да сраства души, да съединява съзнания.

Не можех да не се подчиня - бях човек, а над хората властва тя. Описва себе си като красива и нежна, а всъщност е грозна и злобна. Любовта беше тази, която ми даде острия сатър, с който режех плътта ти, бавно отделях кожата от мускулите ти и плачех. Сълзите ми падаха върху раните ти и те зарастваха, но аз бях в транс и пак режех, и режех... не позволявах да бъдеш отново цял. Ти пищеше, гърчеше се от болка, кървави сълзи мокреха очите ти, но не поиска от мен да спра – сякаш ти самият беше в транс. Онова което можех да различа сред мъглявото бълнуване и нечовешки стонове беше “Обичам те”. И това ме правеше щастлива – това крепеше треперещите ми ръце, това подпечатваше билета ни към щастието, тези думи потвърждаваха Любовта – жестокостта бе оправдана, тя бе пътят и истината и животът.

Убивах те, а ти повтаряше, че ме обичаш...

В едни миг – незнайно как – се събудих от унеса, в който се намирах толкова дълго време. Видях раните ти, видях сълзите ти, видях себе си с окървавени ръце. Отвратих се от тази, в която бях се превърнала. Избягах и не исках повече да те поглеждам, осъзнах безумието си и не исках да продължавам да те изтезавам.

Избягах и от тогава мина толкова много време. Хилядолетия делят онези дни от днес. Но понякога, преди да заспя, когато остана сама с мислите си чувствам как силно искам да облека кожата ти, върху мускулите си, да взема устните ти и да ги сложа наместо моите. Искам да взема сърцето ти, за да пулсира вместо моето и да прелея твоята кръв в себе си, за да достигнеш всяка тъкан в мен. Искам да взема твоя кислород, за да живее всяка моя клетка чрез теб. Искам да изсмуча живота ти, за да съм жива, искам да взема душата ти, за да съм чиста, искам да те унищожа, защото те обичам.