19 oct 2014, 11:24

Откъс от страст

  Prosa
948 0 0
1 мин за четене

  ... Тя веднага се изстреля в банята. Погледна се в огледалото и какво да види? Разрошената й руса коса стърчеше навсякъде и никой гребен не бе в състояние да я укроти в момента. Очите й разширени, трепереща, изчервена, гола и гореща. Подпря се на студената чешма, пусна водата и пое дълбоко въздух, за да успокои пулса си, кръвта си, сърцето си... мислите й бушуваха в главата. От това колко е жадна до това как трябва да си купи нов парфюм. Шок, недоумение, радост и съблазън се четяха в черния й поглед, поглед на подплашено животно, диво и свободно, но и зашеметено от адреналина... И както стоеше в опит поне да престане да трепери, той нахлу изведнъж и прекъсна съсредоточаването й. Див, властен и страстен... никой не бе способен да му попречи да получи своето. Уверено я хвана за китката, придърпа я към себе си, погали я леко по челюстта и се залови да я довърши, нея - плячката си. А тя и не помръдна, потънала в наслада, погълната от огъня му. Бореха се помежду си, удивляваха се един на друг, това бе надпревара за надмощие: Кой-кого. И двамата отстъпваха, разбира се, за минута-две, а това си беше доказателство за равенство, за разбиране, за уважение на чуждите желание. Естествено в това да бъдеш жертва също си има тръпка.

  Незнайно как се озоваха на спалнята, отново, мокри, горещи, зачервени и изтощени, но готови да продължат. Те черпеха енергия един от друг. След всичко той й поднесе чаша със студена вода, запали си цигара, облегна се назад и започна да диша дълбоко... а тя просто гледаше, пиеше и слушаше тишината, спокойствието, нощта. Поглеждаше през прозореца, виждаше непроницаемия мрак и си казваше, че все пак на небето има и звезди, усмихваше се на себе си сгушена някъде там... в очакване на продължението.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...