19.10.2014 г., 11:24

Откъс от страст

952 0 0
1 мин за четене

  ... Тя веднага се изстреля в банята. Погледна се в огледалото и какво да види? Разрошената й руса коса стърчеше навсякъде и никой гребен не бе в състояние да я укроти в момента. Очите й разширени, трепереща, изчервена, гола и гореща. Подпря се на студената чешма, пусна водата и пое дълбоко въздух, за да успокои пулса си, кръвта си, сърцето си... мислите й бушуваха в главата. От това колко е жадна до това как трябва да си купи нов парфюм. Шок, недоумение, радост и съблазън се четяха в черния й поглед, поглед на подплашено животно, диво и свободно, но и зашеметено от адреналина... И както стоеше в опит поне да престане да трепери, той нахлу изведнъж и прекъсна съсредоточаването й. Див, властен и страстен... никой не бе способен да му попречи да получи своето. Уверено я хвана за китката, придърпа я към себе си, погали я леко по челюстта и се залови да я довърши, нея - плячката си. А тя и не помръдна, потънала в наслада, погълната от огъня му. Бореха се помежду си, удивляваха се един на друг, това бе надпревара за надмощие: Кой-кого. И двамата отстъпваха, разбира се, за минута-две, а това си беше доказателство за равенство, за разбиране, за уважение на чуждите желание. Естествено в това да бъдеш жертва също си има тръпка.

  Незнайно как се озоваха на спалнята, отново, мокри, горещи, зачервени и изтощени, но готови да продължат. Те черпеха енергия един от друг. След всичко той й поднесе чаша със студена вода, запали си цигара, облегна се назад и започна да диша дълбоко... а тя просто гледаше, пиеше и слушаше тишината, спокойствието, нощта. Поглеждаше през прозореца, виждаше непроницаемия мрак и си казваше, че все пак на небето има и звезди, усмихваше се на себе си сгушена някъде там... в очакване на продължението.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...