19.10.2014 г., 11:24

Откъс от страст

953 0 0
1 мин за четене

  ... Тя веднага се изстреля в банята. Погледна се в огледалото и какво да види? Разрошената й руса коса стърчеше навсякъде и никой гребен не бе в състояние да я укроти в момента. Очите й разширени, трепереща, изчервена, гола и гореща. Подпря се на студената чешма, пусна водата и пое дълбоко въздух, за да успокои пулса си, кръвта си, сърцето си... мислите й бушуваха в главата. От това колко е жадна до това как трябва да си купи нов парфюм. Шок, недоумение, радост и съблазън се четяха в черния й поглед, поглед на подплашено животно, диво и свободно, но и зашеметено от адреналина... И както стоеше в опит поне да престане да трепери, той нахлу изведнъж и прекъсна съсредоточаването й. Див, властен и страстен... никой не бе способен да му попречи да получи своето. Уверено я хвана за китката, придърпа я към себе си, погали я леко по челюстта и се залови да я довърши, нея - плячката си. А тя и не помръдна, потънала в наслада, погълната от огъня му. Бореха се помежду си, удивляваха се един на друг, това бе надпревара за надмощие: Кой-кого. И двамата отстъпваха, разбира се, за минута-две, а това си беше доказателство за равенство, за разбиране, за уважение на чуждите желание. Естествено в това да бъдеш жертва също си има тръпка.

  Незнайно как се озоваха на спалнята, отново, мокри, горещи, зачервени и изтощени, но готови да продължат. Те черпеха енергия един от друг. След всичко той й поднесе чаша със студена вода, запали си цигара, облегна се назад и започна да диша дълбоко... а тя просто гледаше, пиеше и слушаше тишината, спокойствието, нощта. Поглеждаше през прозореца, виждаше непроницаемия мрак и си казваше, че все пак на небето има и звезди, усмихваше се на себе си сгушена някъде там... в очакване на продължението.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...