Отмъщение
Марина втренчено гледаше мъжа си. Той бавно отпиваше от кафето, зачетен в сутрешния вестник. Беше хубав, строен, тридесет и пет годишен самец. В разцвета на силите си. Светло синята риза подчертаваше ясно сините му очи, бистри като езера. След десет годишен брак, все още се потапяше в погледа му, като в студен планински извор. Караше я да изтръпва и настръхва като лястовица под дъжд. С него винаги се чувстваше като Афродита. Раждаше се от силните му и топли ръце, като от пенливи вълни. Беше се разголила цяла пред него. Семейството ѝ за нея бе като оазис в пустиня. Само там намираше животворна зеленина, събличаше се и живееше единствено в тялото си. С годините двамата се откриваха все повече, сваляха пласт по пласт от себе си, като археолози, които правят разкопки. Отстраняват полепналото време и спомените, за да открият истинското си аз, заровено дълбоко в пръстта на живота, като останки от старинен и митичен храм. Смяташе го за мъж, който умее да излезе от стандартите на ежедневната посредственост. Мъж, който събужда женското начало у нея. Думите му бяха нежни и галещи, проникващи в дълбините ѝ, като върха на език. Умееш да я омагьосва с тях. Беше я направил слаба и зависима. Като алкохолик. Жадуваше за вниманието и присъствието му все повече и повече. Знаеше, че е атрактивен и възбужда интереса на жените, но му вярваше. До вчера, когато намери случайно три презерватива във вътрешния джоб на сакото му. Искаха второ дете, затова в спалнята не ползваха предпазни средства. Сякаш някой я зашлеви през лицето и съзнанието и болезнено се сви от болка. Изглежда бракът ѝ бе като пясъчна кула, в която живееха щастливи, потънали в илюзии монарси. А сега!? Трябваше сама да я сгази и разруши, със собствените си нозе.
- Благодаря за закуската, скъпа! Тръгвам, че днес ще имам много натоварен ден. Не ме чакай за вечеря. Имам съвещание и среща с нови клиенти. Ще се върна късно. - затвори вестника той. Нежно я целуна по косата, подари ѝ една мила усмивка и излезе. Марина продължаваше да седи втренчена във вече празния стол. Чувстваше се като паяка Черната вдовица - искаше ѝ се да го изяде жив. Трябваше да събуди сина си и да го приготви за градината. Тялото ѝ тежеше, като олово. Гадеше ѝ се. От очите ѝ потекоха сълзи. Плачеше без да издаде стон. Под мокрите следи кожата ѝ се набръчка като мокра хартия. Прав беше баща ѝ. " Светът не е пансион за благородни девици. "
Ана, забързано вървеше през парка. Есента бе разляла цветната си палитра върху природата. Вятърът се заиграваше с дългите ѝ черни коси и се опитваше да наднича под роклята ѝ . Тя вървеше самоуверено на високите си черни обувки, а бедрата ѝ съблазнително се полюшваха. Знаеше си цената и това личеше от всяко нейно движение. Мъжките погледи се лепяха по нея като дъвка върху подметка. Разхождаха се върху сочното ѝ като узряла праскова тяло и спираха на определени места. Приличаше на цунами от парфюм и сексапил. В ръцете и се бе настанила огромна лъскава кутия обвита с червена панделка. Днес Марина имаше рожден ден. Двете бяха приятелки от университета. В онези години живееха в една квартира и сподляха, терзания, радости и хляба си. Днес Марина бе омъжена и отдадена на семейството си, а Ана на кариерата.
Натисна звънеца. Някой отвори вратата и от вътрешността на големия апартамент я връхлетя глъчка, премесена с музика. Понесе се плавно измежду морето от гости, търсейки с поглед рожденичката. Намери я. Двете се прегърнаха. Ана ѝ подаде луксозния пакет.
- Честит рожден ден, скъпа! Нека дните ти са окъпани в любов и щастие! - усмихнато занарежда пожеланието си.
Очите на приятелката ѝ се напълниха със сълзи. Приличаха на размътено море, което всеки момент щеше да се разлее.
- Какво се е случило, Марина? Плашиш ме!
Рожденичката остави подаръка върху масата. Подаде ѝ чаша червено вино.
- Ела, да излезем на балкона! Трябва да ти споделя нещо.
Двете излязоха на терасата. Марина затвори вратата след тях и се облегна на парапета. Хладният есенен въздух ги погали и ръцете им настръхнаха от допира му. Слънцето бавно залязваше и пръскаше последните си за деня есенни лъчи над утихващия град.
- Свилен ми изневерява. - тихо отрони тя.
-Ти, ти... Сигурна ли си!?- запелтечи объркано Ана.
- Намерих презервативи в джоба на сакото му, а ние не ползваме. Вярвах му! Сякаш с него мечтите ми станаха реалност. Мислех, че любовните романи и филми са осъществими в реалния живот, защото се лъжех, че живея в един от тях. Знаеш ли, ако имах власт, щях със закон да забраня писането и излъчването на всякакъв вид любовни истории. Те само оплитат в мрежите си и вдъхват вяра в нещо толкова кратко и нетрайно. В крайна сметка, докато той е живял в устойчивата реалност, аз съм градила въздушни розови блянове. Сякаш присъствам на бал с маски, часът удари дванадесет и дойде време да се погледнем. Кои ли ще се окажем под тях!? Мислех, че мъже, които правят жените щастливи за кратко, а после като разбият сърцата им ги правят разумни, е клише. Измислица на жени, които не могат да задържат любовта на мъжа до себе си. Е, оказа се, че и аз съм клише. Не зная кое повече ме ядосва, това че ме лъже или, че му вярвах. Търсих извинения за постъпката му. Може би е стечение на обстоятелства, някаква нужда или слабост... Верността обаче не е някакво вродено чувство, тя е въпрос на характер и сила. - след тези думи тя потъна в мълчание.
Настъпи тягостна тишина, в която се чуваше шумът от преминаващи коли и глъчката от гостите.
- Какво смяташ да правиш? - наруши мълчанието Ана.
- Аз вече го направих! Оттук насетне, ще реши Онзи отгоре, какво ще става! - мрачно отвърна тя
- Какво си направила?
- Пробих презервативите с игла. - каза и се усмихна злокобно.
Чу се трясък. Чашата с вино на Ана се разби на парчета върху белите теракотени плочки на терасата. Виното се стичаше по тях, като кърваво петно. Побелялото ѝ лице гледаше втренчено в Марина, а ръцете и нервно трепереха.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за страхотния коментар, Иржи! Историята ти е достойна за разказ! 🙂
-
Житейска история, но с много първична реакция/отмъщение/ от страна на съпругата. Това ми напомни за истинска случка с колежка. Съпруг- летец, семейство- за завиждане- водеха много светски живот, когато нямаше полет. Защото , когато полетите му бяха на изток- имаше служебна квартира във Варна, за да не си идва за една нощ в София.Имаше и голяма любов, много видна между тях. И лоша свекърва.Изведнъж той се разболява от рак в мозъка и..умира набързо.На погребението негова братовчедка пъха в ръката на колежката ми бележка с адрес. Когато на другия ден отива- на вратата некролог с името на мъжа й.Излязлата жена- в траур и се разбира, че той е водил двойнствен живот като на филм. И защо не е разбрала- ами тогава е "бил" във Варна.Втората жена веднага бива изпъдена, , както и свекървата.И веднага маха траура...Ако това не е отмъщение!...Сладкодумна си, Роси!
-
Благодаря ти за хубавите думи, Мари!❤
Хич не му е читава работата на тоз Свилен, Костадин! А дали не изневерява на любовницата си!? 😁 -
Абе незнам ама на тоз Свилен наистина не му е чиста работата щом на рожденияден на жена си е на работа до късно,мръсника му/тук се подсмихвам под мустак
.Хареса ми разказа ти Роси.Поздрав. -
Реалистичен, отворен разказ, подканящ читателя да го изгради като сюжет в съзнанието си. Много ми харесва този стил на писане, Роси! 😍И отново съм запленена от умението ти да инкрустираш с думи човешката чувственост, емоционални състояния и проблясъци в мисълта! 💖
Браво, страхотен разказ, миличка! 👏 Адмирации!🌹 -
Плам, Пепи, разсмяхте ме! Както е казал народът "Подлеете ли вода на някой, не чакайте да ви тръгне по вода. " 🙂 Разказът е само леко подмятане на няколко теми. Има много за развиване и на фантазия и на
философски размисли. 😊 А може Ана да има начален стадий на ревматизъм и да и треперят ръцете!?😁 -
На мен не ми харесва мъжа на Марина. Красавците не се обвързват с любовници, те си знаят цената и ако имат нужда, на принципа чук-чук,-чао. В любовници се вкопчват по-често някакви на вид никакви, гдето като докопат нещо, да не го изпуснат
И умен, красив, семеен - с необвързана?
И то с приятелка на жена му. Глупак хапсолютен -
Разказчето ми хареса 😎 Интересното е, че самият край е ужасно рехав - имаме три пилона - тераса - игла в презерватив - Ана блокира 👀 !!! ... Започвам нищенето - всички хора са се нагледали на какви ли не истории, авторът чуква по няколко струни от възпоминанията и асоциациите на читателите и ако е уцелил правилните - авторът прави една обиколка на стадиона, читателите вече са направили пет! В тези допълнителни обиколки те са завързали трите пилона със здрави връзки и спомени, всичко е ясно, включително и бъдещите катаклизми.
А за мен е съвсем вероятно Ана да е видяла НЛО на небето и затова си е изпуснала чашата ... същото е - като е чула 'игла' се е сетила ... ... че е забравила ютията включена .
😎😜😲😳 шегичка 😜🤞🍺🥂😊 -
Пък аз си помислих, че друга жена е сложила презервативите, тъй като иска Марина да ревнува...
Направо си е в стил "любовна история с недовършени сцени!"
Поздравления, Росица! -
Плам, ти си направи продължение! 😁 А може да е " На мен ли ще вярваш или на очите си!?"
Дейка, отмъщението е като бомба. Не се знае кой ще пострада. Благодаря ти, слънчево момиче!
Таня, какво ли не върши една излъгана жена в момента на яда си.🙂 -
Ако любовницата забременее с този продупчен презерватив и съпругът отиде с нея да живее,става сложно
-
Ахааа! Отмъщението не носи нищо добро след себе си...
-
Роси ,
-
Благодаря, Емил! Такива сме жените, пълни с особености. 😊
Благодаря, Петър! Някъде бях чела, че доверието е като гумичка, става все по-малка след всяка грешка.
Много точно си го казал, Плам! А нали счупеното носи щастие!? За кого ли!? 😁
Много изводи, Иви, приятелство, доверие, илюзии, вярност...Благодаря ти!
Благодаря, Катя! За Ана не зная, но виж Свилен може и да получи инфаркт, ако след палавата нощ се появят близнаци.😁
Благодаря, Младен! Ние жените обичаме да бъркаме, къде по джобовете, къде в сърцето... 🙂
Така е, Наде, нищо не струва илюзорната любов, но и плащаш цената когато се спука. Благодаря ти!
Благодаря, Краси! Първата мисъл когато една жена е наранена е да си отмъсти. Но дали си струва и какви ще са последствията е друг въпрос. Със сигурност обаче в такъв триъгълник печеливши няма.
Руми, всеки грях и грешка имат своя цена. А глупавият не си дава сметка, че рано или късно ще я плати.
Така е, Пепи, наранената жена е опасна и заблудена че отмъщението е сладко. -
Пламе, по TLC дават "Търси се втора съпруга" 👍
-
... Това, което дочетох накрая ... ' Гръм порази Ана! Тя подозираше, че Свилен й изневерява със нейната най - добра приятелка - Катя , но чак да й направи дете! Катя сама се беше похвалила, че е бременна от скоро ! ...' и разказчето завършва с ... ' Ана прегърна Марина и тихо прошепна .. - Мъжете са животни ! ..' ... Много по - щастлив край под грифа 'Не е това, което изглежда, чакай да обясня ' 😎
-
Какви ли не глупости може да направи наранената жена, сама си бие шута в случая. Да му е живо и здраво новото семейство! Отмъщението е бумеранг, рикошетът обикновено е по-силен от първоначалния удар. Героинята въобще не е помислила за последствията.
-
Грехът и глупостта вървят винаги заедно!
И няма чужд джоб в съпружеският живот! -
"Верността обаче не е някакво вродено чувство, тя е въпрос на характер.." и на възпитание, и на отношение, и на уважение към самия себе си... за вярност става въпрос, а нали хората не са стоки и притежание, освен ако не се чувстват така, дали е вярност.. Приятно написано с характерен женски финал. Обаче без истинско удовлетворение за нито едната от двете страни , защото отмъщението е форма на слабост.
-
Толкова струва понякога приятелството, колкото един пробит презерватив. А илюзорната любов не струва и толкова. Чудесен разказ, Роси!
-
Лошо е когато бъркаш в чужди джобове. Можеш да намериш неочаквани и разочаровани неща. Но ако притежателят на панталона е в наличност, можеш да намериш и обнадеждаващи. Мнного ми хареса паралела между археологията и любовта. Поздравявам те за изобретателния ти и реалистичен разказ, Роси!
-
Добре, че Ана е млада, защото можеше да получи инфаркт.😄 Финалът е убиец.
Поздравления за разказчето! -
В първия момент си помисли: Ох! Защо ѝ е казала?! Сега ще си купят други...Решат ли нещо да правят двама, нищо не може да ги спре.
Но пък е постъпила правилно...Сама се е издала "приятелката".
Много изводи има от този разказ. Роска! -
'Чу се трясък ... ' ... Съдбата ни поднася какви ли не изненади, какво точно следва след счупената чаша не е известно, за всеки скучай е ново начало и за тримата, вълнуващо и пълно с емоции след десет годишно спокойствие 😎
-
Чудесно.
-
О,РОСИИИ, ..много силно написано, но така се пази семейството, понякога и с подлост.. И става така, че верните хора, вкл.и приятели , да посегнат на любовта, и все се питаме , кой е по-виновен...и илюзрният живот бива разбит, А веднъж загубиш ли доверие...
-
Женски му работи! 😀
Както винаги, интересен разказ ни поднасяш, Роси! -
Благодаря ти, Миночка! Изградиш ли живота си върху илюзия рано или късно ще разбият илюзията и сърцето ти.
-
Роси, пак си написала чудесен разказ, който не може да не наведе читателя на размисъл! Понякога прекалено много вярваме и не можем, да се помирим с предателството на приятел, но се случва във всички семейства, слабост пуста, винаги пречи! Поздрав за поредния красиво написан разказ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
