В края на четвъртата година на самота и уединение за тримата останали живи в призрачното градче Цаню Гюлев се почувствува неимоверно слаб.Момчето вече само се грижеше за оскъдната си прехрана.И като че ли по-добре се справяше от дядо си.Това му даваше донякъде спокойствие.Той се обърна към отец Иван:

     - Отче,аз до два дни ще потегля към отвъдното.Моето време да си тръгвам дойде.Желанието ми е ти да ме изпратиш.Има един гроб на края на гробището в източната част до оградата.Изкопал съм го за себе си.Дрехите и тях съм си приготвил.Като отвориш гардероба ще ги намериш долу.

Когато в ранното утро Цанко повика отец Иван Цаню Гюлев все още беше жив,но усещаше как кръвта му изстива.Едва ли щеше да изкара до пладне.Беше уж в съзнание,но на моменти пред очите му се спускаше мъгла.Отец Иван донесе много свещи и кандило.Запали ги и изповяда умиращия.Помаза го със светено благовонно масло,което някога му бяха донесли от Божи гроб.Разтвори светото Евангелие и зачете свещенните текстове.После причести умиращия и помоли Бог да опрости греховете му.Стана така както го предвиждаше Цаню Гюлев.След два часа той издъхна,а нямаше още обяд.Отецът отиде да докара платформата,с която извозваха мъртъвците до гробовете.Подгонен от мъката малкият Цанко излезе на двора.Точно тогава го видя мъжът и накара Добрин да спре колата...

       Откриха момчето в бараката за дърва. Дойде и отец Иван и им разказа всичко.Годините и преживелиците бяха съсипали свещеника.Белите му сплъстени  брада и мустаци покриваха половината от лицето му.Другата половина беше набраздена като базалт от ерозия.Ръцете му трепереха от старческа немощ.Но очите му сияеха като очи на светец.Мъжът разбра,че ако отецът се спомине, момчето ще бъде апокалиптичен Робинзон в  необитаемия  град на разрухата.Той не можеше и нямаше да допусне това да се случи.Погребаха Цаню Гюлев в гроба,който той си беше сам изкопал.Сложиха му кръста,който сам си беше сковал и надписал.Заровиха го и запалиха по свещица в негова памет като помолиха Бог да опрости греховете му.После помълчаха свели глави...

       Цанко отиде да си приготви малко багаж за новото си място.Мъжът и Добрин се спуснаха с колата още надолу по баира и стигнаха до магазина за железария и строителни материали.Вратата беше така изгнила от времето,че още с първия удар по катинара  едната халка изскочи от дървото.Вътре миришеше ужасно.Откриха няколко разложени плъха.Миризма от химикали с отдавна изтекъл срок на годност разляти от счупени стъкленици се смесваше с миризмата на разложена плът и застоял въздух.Когато надникнаха  в склада видяха,че на пода лежи нещо,което някога е било куче.И навярно е било пълно с живот.Но сега от него са останали само скелета и проскубаната му козина.Имаше книжни чували пълни,но с какво не се знаеше.Отвориха широко врати и прозорци да проветрят и излязоха навън.Разходиха се по главната улица.Стъпваха леко сякаш се страхуваха да не събудят миналото.Трите хранителни магазина бяха разбити и напълно ограбени.Рафтовете зееха празни.Дори подправките,парафиновите свещи,електрическите крушки,батериите и други негодни за ядене неща не бяха пощадени. Всичко беше взето.Грабено беше и от магазините за трикотаж, платове и обувки.Но в тях все пак бе останало  някаква стока.По отсъствието на определени стоки можеше да се разбере какъв е бил интересът на транзитно минаващите пътници.Липсваше вълнен трикотаж, чорапи,бельо.Платовете почти не бяха докоснати.Но нямаше никакви одеяла.Нито вълнени,нито памучни.Луксозните дамски обувки с токчета така си стояха по рафтовете и витрината.Изчезнали бяха само шушони,ботуши,спортни обувки.Въпреки всичко решиха да огледат внимателно наличната стока и в трите магазина.Можеше да обогатят с нещичко домакинствата си.Особено обраната до шушка къща на мъжа.

      Най-после в един от ъглите на склада намериха това,което им трябваше.Циментът все още беше годен за употреба.Заделиха няколко кофички с латекс и оцветители,кутии с блажна боя и последните останали торбички с гипс. Напълниха торба с пирони с няколко размера.Имаше големи куфарчета за инструменти.Мъжът си подбра клещи,отвертки,гаечни ключове,ролетка,изолирбанд.Взе и две тесли,голям и малък чук, лопата и мотика и сапове. Натовариха всичко на колата . Решиха да се върнат горе и да оставят багажа си.Да приготвят храна за отец Иван и пак да слязат  в центъра.Първо щяха да обходят трите магазина и да подберат от наличната стока това,което може да им влезе в работа.В последния момент се сетиха  за аптеките-две на брой и за книжарницата.Трябваше да се отбият и до тях.

       Отецът беше запалил кандилата в църквата и биеше вечерната камбана.Бяха му напълнили чувалче с какви ли не продукти.Сложиха му и три бутилки вино.Добрин му пъхна  и няколко буркана заешко,сух боб и картофи.Отецът не беше очаквал да види такова богатство.Той направо изумя.Седна на тревата и се разплака като дете.Трогнати мъжете и те седнаха до него и целунаха ръката му с благоговение.Цанко също заплака и  се втурна да прегръща и целува свещеника.Мигът беше вълнуващ,а картината покъртителна.Животът  събра четири човешки създания от три поколения в един мъртъв град.Чрез тая среща той доказваше на тях,но най-много на себе си,че нищо не е в състояние да го унишожи,да го премахне завинаги...

        Оставиха на Цанко сам да избере в коя къща да живее. На първо време щяха тримата да са в къщата на Добрин, докато трае ремонта на другата къща.Оставиха момчето да разглежда и след като разтовариха строителните материали се спуснаха обратно надолу по баира.

      В аптеките повечето лекарства бяха с изтекъл срок на годност.Но имаше и такива,които все още можеха да се ползуват.Тинктури и чист спирт запечатани с червен восък,кремообразни мазила,от които ако нямаше да има полза,поне нямаше да има вреда.Няколко вида ампули,спринцовки.Намериха и превързочни материали-памук,марли и бинтове и лейкопласт с хардал за лекуване на простуди.После посетиха магазините за трикотаж и за платове.От там почти нищо не взеха.Мъжът се зарадва много когато откри спални комплекти за легло и хавлии.От конфекцията бяха останали единствено дочените облекла.Най-хубавото беше,че намериха такива с техния размер.Взеха си по два комплекта.Не забравиха и Цанко.Бяха останали няколко чифта пантофи с твърда подметка.Имаше само малки номера,но ги взеха за момчето...Мъжът се запъти към книжарницата, докато Добрин реши да се качи на последния етаж на някогашния смесен магазин.Там преди години се продаваха  домашни потреби.Може и да бяха останали тенджери,тигани,чинии...Отвори вратата.Връхлетя го ударна вълна от застоял тежък въздух.Някога тук винаги имаше хора.Бяха предимно домакини,които постоянно се нуждаеха от нещо.Търсеха,питаха,настояваха.И купуваха всичко с желание.Сега тук имаше гробовна тишина. Стъклото на единия прозорец беше счупено.На перваза имаше небрежно построено гнездо на гълъби.Женската беше снесла яйца и ги мътеше.Като го видя тя се разтревожи и подплашено отлетя навън.Рафтовете бяха силно оредели.Добрин реши да надникне в склада.И там беше влизано,но все пак имаше повече стока.Той намери една емайлирана тенджера и две от алпака.Бяха останали само керамични битови чинии и купи. Красиво нашарени,но едва ли  подходящи за бекяри.Въпреки всичко ги взе,защото нямаше друг избор.Намери само лъжици,но взе една кутия от тях.Добави към всичко и комплект ножове.Взетото щеше да бъде за братовчед му,защото той си имаше домакински съдове останали от майка му.Опакова старателно стоката в няколко пакета и тръгна.Долу го очакваше  мъжа.Беше понесъл голям кашон, пълен с канцеларски материали и ценни книги.И двамата бяха доволни от находките си.

     Ремонтът вървеше добре.Момчето се оказа схватливо и трудолюбиво.Тримата работеха от ранно утро до свечеряване.Първо събориха старата мазилка  в четирите стаи и коридора.Забъркаха хоросан и залочнаха наново да измазват стените.Добрин се оказа баш-майсторът.Откри,че има умения и това му даде самочувствие.Започна да показва и на другите и да оправя грешките им.Най-трудно се замазваха таваните.Там думата имаше почти само Добрин.Той донесе от някъде дървено скеле.Качи се на него,придърпа кофа с хоросан,шпатула и маламашка и започна да пердаши тавана.На обяд си даваха два часа почивка.Приготвяха си обяд,хапваха,опъваха за малко тела върху килима от мека,нежна трева и отново продължаваха да се трудят...

         Всеки ден включваха радиото в камиона и търсеха работеща станция.Мъжът започна да си води дневник.В него записваше и бюлетините,които можеше да чуе по радиото.Сведенията бяха непълни и често противоречиви.Когато приключеше работния ден той оставяше на Добрин и Цанко да приготвят вечерята,а се залепваше за радиото.Много пъти с часове търсеше работещи станции.В повечето случаи затихването беше голямо,а и се появяваха много шумове.За да запише по- пълно информацията стенографираше.Но положението в световен мащаб не беше обнадеждаващо.Ставаше все по-критично.Повечето от държавите граничещи с два или повече океана  бяха загубили голяма част от площите си заради потъването на крайбрежията им.Повече от жителите ,които бяха оцелели след катастрофата се бяха оттеглили  навътре в сушата и водеха много труден живот.Престъпността се ширеше навсякъде.Водеха се боеве за всеки квадратен метър.Избиваха се, за да доказват правото си на живот.Най-лошото беше,че процесът на бавното потъване не спираше.Все повече хора се устремяваха  навътре към сушата,но до кога океанът щеше да изяжда сушата не се знаеше.Най-зле бяха островните държави.Япония загуби много от островите си.От близо 380000 квадратни километра тя остана с площ около 200000 квадратни километра.А населението й,което надхвърляше милиард и триста милиона бе останало само около 700000000.Три и петстотин хиляди човека на квадратен километър си беше истинска катастрофа.Същото можеше да се каже и за Индонезия.При население от приблизително 260 милиона тя някога разполагаше със площ от около два милиона квадратни километра.Или имаше по 130 души на квадратен километър.Сега след катаклизмите тя беше останала може би с 160 милиона жители,които трябваше да се разполагат вече само на един милион квадратни километраТова означаваше,че гъстотата се е увеличила на сто и шестдесет души на квадратен километър.Не по-добро беше положението и на другите островни държави като Великобритания,Нова Зенландия,Филипините.И още 39 други държави.Други като Ирландия,Шри ланка и Кипър вече не съществуваха като територии на държави.Тайфуни,циклони и наводнения бяха погубили земята им.Човекът записваше тая информация и съставяше новата карта на света.Но събитията бяха толкова динамични,че не се знаеше след един месец или след една година как би изглеждала тя.Не по-малко страшни бяха земетресенията.Те редовно вземаха своите жертви.Но по-страшното беше,че предизвикваха изригването на вулкани.Към старите действуващи вулкани се прибавиха и такива,които след стотици и хиляди години се бяха пробудили наново.Даже в България вече имаше такива.Кожухът край Сандански и тоя край Царево изхвърлиха лава и пепел и засипаха и изгориха всичко наоколо.Стотици хиляди,милиони оставаха без домове.Не можеха да си вземат дори дрехи за дългия и неизвестен път,който им предстоеше.

     Съобщаваха и за появата на огромни разломи и свлачища.Те поглъщаха и затрупваха всичко,което човешката цивилизация беше създавала векове наред.Бяха засегнати почти всички планински вериги по света.Планините на Балканите не бяха подминати.Но в последните години се наложи една нова опасност.Това бяха мутантите-насекоми.От къде и как се появиха никой не можеше да каже.По страшни и от скакалци те изяждаха всичко по пътя си.Хищници,които ядяха даже дърво и цимент.Някои от тях бяха отровни. Отровата им не беше смъртоносна,но правеше ужилените от тях хора немощни.Възползуваха се от това и на рояци ги нападаха.Почваха да ги ядат докато са още живи.Нищо не оставаше от тях.Дори костите  не бяха пренебрегнати и подминати. .Притежаваха интелект и знаеха как къде и кога да нападат.Изчезнаха непогребаните трупове.

         Мъжът беше намерил в книжарницата карти на света,на които ревностно и последователно нанасяше всички видове катаклизми и промени от всякакво естество.Беше намерил в задния двор на едно от училищата изградена малка метероологична станция.Взе от там барометър,влагомер и термометър.Взе ги със себе си и си направи в двора дървен шкаф с остъклена вратичка.Всеки ден по два пъти записваше данните на уредите.

     Ремонтът беше към своя край.С добрин донесоха  от къщата на Цаню Гюлев маса със столове и диван.Не бяха нови,но бяха напълно запазени.Взеха чисто нови дюшек и юрган и възглавници,които съпругата му навярно е направила да даде на  дъщеричката си като чеиз.Занесоха  и храна за отец Иван.Намериха го да седи на пейката при гроба на Цаню Гюлев.Времето беше хубаво.Припичаше гальовно слънчице.Върху клонките на храстите се люлееха птичета и пееха омайни песни.От несгодите и от старостта отеца беше станал прозрачен,но очите му бяха ласкави и все така излъчваха светлина и  топлина.Той отново се просълзи когато му подадоха торбата с храна.Направи им чай от жълт кантарион и мащерка,подсладен с див мед.Много се зарадва на Цанко.Момчето се беше източило и     приличаше на дядо си Цаню.Отец Иван няколко пъти го погали и целуна по главата. Обещаха му да дойдат скоро  и да почистят къщата и църквата.Казаха му да се пази и тръгнаха.

       В това топло,слънчево утро отецът се събуди някак умилен и изпълнен с любов към живота.Въпреки,че той беше се превърнал в бреме за него.Труден,суров,почти невъзможен.Въпреки че напускаше внезапно без предизвестия тия,които го създаваха.Отецът усети прилив на нежност в душата си.Беше свикнал да се вглежда и да се вслушва в себе си.Учуди се на необичайното си настроение.Търсеше някакво логическо обяснение ,причина,повод,но не намери.Дали не беше някаква форма на съблазан от нечестивия.Трябваше веднага да влезе в църквата,да запали свещ за прослава на Иисус, да се помоли пред иконата му и да поиска опрощение за греховете си.Тръгна веднага,но му се зави свят от слабост.Нищо,щеше да му мине.Той така полека-леко щеше да стигне.И друг път му се беше случвало.Още от далече коленичи и затътри колене по студената мозайка.Когато стигна до иконата той се прекръсти три пъти и я целуна с треперещи устни.С благовейна набожност започна да мълви молитвата.Пак му се виеше свят,беше му лошо,но със стоицизъм щеше да преодолее неудобството на тялото си.Изведнъж усети,че някой го хваща за лакътя на дясната ръка.Погледна и видя,че това е Цаню Гюлев.Той му се усмихваше благо с нежна усмивка.Отецът се изненада,но преди да попита нещо Цаню му каза:-Да тръгваме отче Иване.Време е да те заведа у дома.Да знаеш само що народ те чака там.И те тръгнаха.Молитвата остана недоизказана докрай.Една блажена усмивка се появи на лицето на отчето...