В края на четвъртата година на самота и уединение за тримата останали живи в призрачното градче Цаню Гюлев се почувствува неимоверно слаб.Момчето вече само се грижеше за оскъдната си прехрана.И като че ли по-добре се справяше от дядо си.Това му даваше донякъде спокойствие.Той се обърна към отец Иван:
- Отче,аз до два дни ще потегля към отвъдното.Моето време да си тръгвам дойде.Желанието ми е ти да ме изпратиш.Има един гроб на края на гробището в източната част до оградата.Изкопал съм го за себе си.Дрехите и тях съм си приготвил.Като отвориш гардероба ще ги намериш долу.
Когато в ранното утро Цанко повика отец Иван Цаню Гюлев все още беше жив,но усещаше как кръвта му изстива.Едва ли щеше да изкара до пладне.Беше уж в съзнание,но на моменти пред очите му се спускаше мъгла.Отец Иван донесе много свещи и кандило.Запали ги и изповяда умиращия.Помаза го със светено благовонно масло,което някога му бяха донесли от Божи гроб.Разтвори светото Евангелие и зачете свещенните текстове.После причест ...