Погледнах все още спящата до мен Зои,..лекичко забавяше дишането,.. после малко  учестено,.. потръпваше с тяло сякаш зиморничево....

               От къде ме налегнаха ония натрапчиви мисли за Валя, нали бях я изтрил от всякъде...

- Аз съм Валя, Валентина - представи се тя в кратката музикална пауза - А вие...

- А ние,.. ние сме Петър,...Петро на гръцки,... Сама ли сте тук

- Да, сама съм, а вие...

- И аз,... поканиха ме познати, но в тази навалица изчезнаха някъде...

Танцувахме отново,.. гледам посетителите оредяваха...

Всеки хванал  за ръка или под ръка някого и към изхода...

- Ако искате мога да ви изпратя до метрото или до вас...- предложих

Тя ме погледна любопитно...

- Да , може, защо не...

- Ами тогава да ви хвана за ръка и да тръгваме,... вие само ще казвате посоката

Ветрецът навън ни освежи....

- Аз живея и работя в Агио Параскеви,... знаете ли къде е...

- Знам разбира се, и аз живея в тази посока, но рабоя в Глифада....

Седяхме в метрото един до друг, ръката й  бе в моята, като влюбени от преди час...Подължихме пеша до кооперацията й,...

- Ако наистина сте сама, може ли да се стрещаме неделен ден - предложих неуверено - Все пак човек има нужда да е с някого или при някого...

- Не, нямам никой около мен и ще ми бъде приятно...

- А може ли да си разменим телефонните номера - нахалствах аз - Освен това, ще разрешите ли да ви целуна, ей така като за начало...

И без да дочакам разрешение я целунах като на шега,.. после шегата се задълбочи,....Изглежда и на нея й хареса и се отпусна в ръцете ми..

- Ох, толкова добри преживелици за една вечер не са ми се случвали от години - тихичко прошепна тя и прехапа кокетно устни...

Вече минавах неделен ден покрай тях, слизахме с метрото, шляехме се из Атина, някъде хапвайме гиро-гиро с топло кафе,... обратно до кооперацията й,.. открадната целувка и до другата неделя...

          А тази неделна сутрин ръмеше дъжд...

Чаках я с колата пред входа,... тя излезе с чадърче, огледа се,.. прихлупи чадърчето над главата си....

- Вале, тука съм ...- извиках - В колата съм

Тя се затича към мен, затвори чадърчето

- Ох здравей, като спасител си,... имаш и кола, браво...А ще може ли да слезем до онези бюра да изпратя пари на децата,... през две седмици им изпращам, кой друг да им помогне...

По пътя говорехме като англичаните за дъждовното време, че в такова време не е за никъде , а само да лежиш на топличко....

- Така, свършихме работата с парите,.. сегааа, сега ти казваш къде да идем - и ме погледна  с любопитните си хитри очички

- Навякъде можем да идем, гориво имам до Солун...

- До Солун, не е ли малко далечко... Ако идем у вас - през насмешка отбеляза тя

- У нас е опасно,... сами мъж и жена,.. и то в дъждовно време, не е ли опасно, а....

- Не знам, да опитаме,.. да проверим - и ме щипна по бузката - Друг път ще разкараме колата

Ако пък  съм очаквал такова нещо, обикновенно '' Ти за каква ме мислиш, бе...''

- Ето тук жевея,.. не е огромно, но ме удовлетворява,.. като има баня , тоалетна, кухня, спалня,... другите стаи ми идват в излишък...

- И колко плащаш,.. колко ти е наемът

- Ох , не питай,...- смотулевих

- Едва ли е по-малко от 550 евро,... ех, така е,.. като взимаш висока заплата, колко му е да отделиш 500-600 евро за наем...- със скрита злоба констатира тя

Замълчах,.. какво да й обяснявам, че къщата ....

- Кафе, чай, бишкоти,... или е време за узо, за Метакса... хайде Метакса и шоколадови бонбони ..

Докато сервирах, забелязах как с интерес разглежда картините по стената,...да й кажа, харесват ли ти,..жена ми ги е ризувала докато беше тук,.. безценни са...

Ау, как нежно влиза сутрин глътка след глътка  Метакса,.. а аз все забързан за някъде не ми остава време да пийна ей, така за удоволсъвие даже и сам..

Метаксата сякаш се разля по телата ни,... затопли ни, а навън продължаваше да вали, тихо и кротко

- Не обичам дъждовното време - започна тя - Преди години, прибирам се от работа и заварвам мъж ми и любовницата му в къщи...Какво са правили не ме интересува,... тя с негова риза и фланела, да си суши косата,.. а нашият пуснал и печка-духалка да суши блузата и якето й... Поздравих ги и им казах '' Аз съм в другата стая, като свършите, заключете входната врата,''... а децата бяха в новата ни къща... След час и нещо моят чука на врататА '' Извинявай, това е колежката ми, не ми е любовница, ...дъждът ни завари на улицата и аз предложих да дойде да се преобличе и изсуши,... вярвай ми, не ми е никаква, даже не е и семейна...'' Тогава бях много по-решителна '' Не ме интересува,.. ти или аз ще подадем молба за развод и тогава идвай с която искаш да се мокрите или сушите,... Оставям апартамента на теб, а ти нямаш работа в новата къща...'' Разделихме се..

Трудно е сама жена да се оправя,... тогава бях диспечерка в ДАПа, и с помощ от тук, от там и заеми завърших цялата къща... После дойдох тук за по-вече пари, помагам на децата, изплатих заема на банката... А искам, ей така някой , който да ме разбира, да бъде около мен, макар само и в чужбина...- гласът й потреперваше и прибърсваше сълзите си....

Домиля ми,.. каква добра и самоотвержена жена си мислих тогава,... даже ако бях при нея на дивана бих я прегърнал и нацелувал, един вид да я утеша....

- Защо не дойдеш при мен,... така сякаш съм в някоя изповедалня,...Заповядай - с насмешка каза тя и потупа с длан местото до нея

Ще чакам повторна покана ама друг път,.. ами ако няма...Бях вече до нея, осещах топлината й от допира на бедрата й,.. русият кичур коса отново бе паднал...

Посегнах и го пригладих нежно,.. сложих го зад ухото й...Устните й само потреперваха в очакване

Какво чаках и аз не знам,... ръцете ни шареха по дрехите ни, проверяващи материята им

Поврях ръка под блузката,... нежно и топличко. Пръстите ми тръгнаха надолу,.. поразмачках лекичко,.. краката й се отвориха сами...Пръстите й вече ме гъделичкаха,.. притискаха нежно, отпускаха,... пак притискаха...

Гърдите й изкочиха на свобода,.. ризата ми се предаде...

Ох, защо ли тези дънки не са направени така, че с едно докосване да ги няма, а трябва упоритост и квалификация,... Най на края...тя изкочи от свалените дънки и бикини... Борбата с моите сякаш бе по-лека,... ръцете й ги свличаха надолу,... устните й целуваха диафрагмата ми и надолу...

Бяхме един върху друг...

- Имаш ли..

- А трябва ли...

- За всеки случай....

Извадих един от лентичката, тя умело го сложи и ме възкачи...

Дали ромолът на дъжда се усили или бе спрял,... не чувахме нищо....

Лятно време за 3-4 месеца Валя бе със семейството за което се грижеше, във вилата  в някакво село из Пилио над Волос,... после се връщаха и на другият ден тя заминаваше за България, и чак след 25 дни можехме да се наслаждаваме един на друг...А тогава Ели идваше отпуска за един месец, децата също,... като панаирна въртележка

- Знаеш ли - сподели ми Валя една неделя - Срещнах тук в Атина най-добрата си приятелка от ученическите си години,.. Живка,... не бях я виждала много време, животът ни раздели, какво да се прави,.. Кани ни на гости някоя неделя, по цяла вечер си говорим сега по мобилните. Той Васко, мъжът й, работил при елтехници и сега е в командировка в Крит,... ще идем, нали, аз й обещах..

Все пак тя е най-голямата ми приятелка....

              Нещо ме жегна, чакай само веднъж в неделя  тя беше слезнала сама до онези бюра, после аз я взех от там и ходихме на Коринтос,... а през седмицата, нали не излизаше никъде,.. а да срещне най-добрата си приятелка,... Карай, пропуснал съм нещо... Пък и да не знам, има ли значение...

              Погледнах към спящата до мен жена,...'' най-добрата ми приятелка ''кротичко се усмихваше в съня си,.. въздъхне веднъж-дваш и се успокои...

Унесох се и аз в сладка сутришка дрямка,... протягам в съня си ръка,... местото до мен студено, протягам лекичко крак,.. отново няма никой и е студено...

Скочих като ужилен,... Зои бе изчезнала...Не се чува шум на течаща вода, няма приятен мирис от кухнята,.. вледеняваща тишина....

             В хола видях двата ни мобилни един до друг....

             И ръкописна бележка   '' Ще се върна  в 12 на обяд...Живка ''

следва продължение