Погледнах все още спящата до мен Зои,..лекичко забавяше дишането,.. после малко учестено,.. потръпваше с тяло сякаш зиморничево....
От къде ме налегнаха ония натрапчиви мисли за Валя, нали бях я изтрил от всякъде...
- Аз съм Валя, Валентина - представи се тя в кратката музикална пауза - А вие...
- А ние,.. ние сме Петър,...Петро на гръцки,... Сама ли сте тук
- Да, сама съм, а вие...
- И аз,... поканиха ме познати, но в тази навалица изчезнаха някъде...
Танцувахме отново,.. гледам посетителите оредяваха...
Всеки хванал за ръка или под ръка някого и към изхода...
- Ако искате мога да ви изпратя до метрото или до вас...- предложих
Тя ме погледна любопитно...
- Да , може, защо не...
- Ами тогава да ви хвана за ръка и да тръгваме,... вие само ще казвате посоката ...