Относно някои аспекти на възраждането на радиотеатъра
Драга ми госпожо Пиранчева!
Получих писмото Ви и немедлено сядам да Ви отговоря.
За мен, като собственик и директор на нашето малко провинциално радио, е чест, че такъв именит писател като Вас, с две издадени книги и фантастичен тираж, доближаващ населението на Долната махала на китния ни планински градец, се обръща с толкова неустоимо бизнес-предложение към скромното ми предприятие! Човек не може да не изпадне във възторг от гениалната Ви идея да възродите едно позабравено изкуство, каквото е радиотеатърът. Не се косете за това, че големите национални и регионални радиостанции са се отнесли високомерно-пренебрежително към нея и са отхвърлили радиопиесата Ви! Пътят към всяко голямо начинание започва с една малка крачка. Искрено вярвам, че нашата малка радиостанция и Вие, г-жо Пиранчева, заедно ще направим тази важна крачка тук, в нашето гостоприемно градче! И не защото средната възраст на жителите му е шестдесет и две години, и почти всички помнят радиотеатъра отпреди тридесет и четиридесет години. Не, носталгията няма нищо общо! А защото планинските бури при нас са често явление. Навярно ще се запитате какво общо имат планинските бури с радиотеатъра? На пръв поглед – нищо, но при буря електрозахранването на радиоретранслатора горе на върха прекъсва и градът ни остава без външно радио и телевизия задълго. Тогава остава да работи само моята радиостанция и аз се превръщам в местния гуру на културата. А какъв гуру ще съм, ако не мога да наложа ретрото. Нали първата стъпка към класиката е именно ретрото? Тогава защо да не направим заедно радиотеатъра класика!
Разбира се, преди да стигнем до договор, ще се наложи да изясним някои аспекти на радиопиесата и поставянето ù. Както вероятно се досещате, предвид големината на нашата радиостанция, аз съвместявам няколко длъжности в нея. Освен собственик и финансов директор, съм също така и програмен директор, главен редактор, тонтехник и радиоводещ. Всичките тези специалности ме улесняват да задам пълния набор от въпроси, свързани с постановката на пиесата.
Да започнем със заглавието. „Двама мъже и половина” ми напомня смътно за нещо. Не мога да си спомня за какво, но със сигурност това заглавие ще смути душевния покой на нашенците. Тук, при нас, половинките не са на почит. Всички бутилки със сливова са или трилитрови, или в краен случай еднолитрови. И дървения материал мерим на цели кубици, половинките не ги броим. „И защо са двама мъже и половина – ще попита някой любопитен радиослушател – след като мъжете са трима? Мустакатият, Пенсията и Разказвачът.” Лошото е, че не сте упоменала ясно кой точно е половинката. Местните роми ще решат, че това е техният човек – Мустакатият и ще наскачат. Много са чувствителни на тема етническа дискриминация и само дебнат за някоя случайно изпусната дума, за да прикоткат поредната неправителствена организация с цяла кохорта адвокати, които да смъкнат девет кожи от изпусналия се. И пенсионерите могат да разпознаят половинката в техния човек Пенсията. И те след една определена възраст стават толкова чувствителни на тема „пенсионер човек - половин човек”, че не е за разправяне! Ще ни бойкотират, а без тях и рекламодателите от Асклепийфарма ще се оттеглят и радиото ни ще фалира. Не бива така! Най-добре е да преработите заглавието, г-жо Пиранчева. Например „Трима мъже в кръчмата, без да се брои кучето”. Знам, че няма куче, но като специалист по озвучаването ще вкарам малко кучешки лай като фон и никой няма и да разбере, че няма такова. А и нали то не трябва да се брои?!
Относно сценографията. Много добре замислена! Браво! Вече имам идея как да пресъздам каменистата пътека зад прозореца на кръчмата. Една скърцаща ръждива панта ще пресъздава звуково прозореца, а макадамът ще хрущи като истински само с помощта на шепа ориз върху домакинско фолио. Гениална е тази Ваша метафора, г-жо Пиранчева, да противопоставяте на летящия по жп линията циганин бавно тътрещия се по каменистата пътека старец. Разпознавам нов прочит на баснята за заека и костенурката! Ще смеся звука от движещ се по релсите влак и неговата свирка със звука на хрущящите стъпки по пътеката и ще смаем света с Вашия гений и моите скромни тоноператорски умения!
И музиката не е проблем. Даже може да се договорим с местната духова музика да напишат някое авторско парче, специално за постановката. Току виж някой ден тя да задмине по известност оркестъра на онзи Брегович! Иначе нашите свирят и фолк, и чалга, и циганско, пък ако се наложи и траурни маршове. Само дето ще трябва да им се плати, но смятам, че като високотиражиран писател, Вие ще може да осигурите средствата по реализирането на постановката, нали?
Сега за костюмите да попитам. Вярно е, че това ще е първият ми опит в радиотеатъра. Не съм специалист и затова да попитам - може ли да спестим от костюми? Къде да му търся розово сако на Мустакатия? И кафяв панталон на зелени райета? Че аз само да разпитам тук-таме за такова сако и хората ще започнат да ме заобикалят по отсрещния тротоар! Нашите хора тук са консервативни в някои отношения. Не можем ли да излъжем аудиторията някак си? Например да изпсува циганинът по някое време „Пу, мамка му! Накапах си розовото сако със слънчогледово олио „Брилянтин”! Хем ще докараме някой лев от рекламата на олио, хем публиката ще се досети как е облечен по оригиналния текст героят. А баджанакът, който ще е в ролята, може да си седи по къси гащи в студиото, нали? Много го бива с ромския език и на акцент го докарва. Бригадир е в Горското, а там роми да искате. Разказвачът мисля да го изиграя аз. Още от днес спирам да се бръсна и започвам да си пускам брада, за да бъда до премиерата в описания от автора вид. Да си призная, не разбирам, защо Разказвачът трябва да е с брада, но Вие имате огромен опит в това отношение и Ви се доверявам безрезервно! Вижте, за ролята на Пенсията смятам да проведем кастинг. Ще пусна няколко обяви по радиото за кастинга и така ще направим реклама и на радиотеатъра. А ако подшушна в пенсионерския клуб, че спечелилият кастинга ще се сдобие и с безплатна карта за санаториума във Вършец, успехът на избора на актьор ще е гарантиран.
Относно диалога. Тук изпитвам известни притеснения. Страхувам се, че героите Ви говорят на твърде високопарно интелектуално ниво. Боя се, че нашенци няма да разберат за какво точно иде реч. В кръчмата не се говори така, г-жо Пиранчева. Кротичко, тихичко и с градски фрази? Не, в кръчмата се говори на висок тон, псува се, бие се и се най-вече се пие и се казва „наздраве”. При Вас едно „наздраве” не прочетох. Ако искате, можем заедно да преработим диалога. Няма да претендирам за авторски права. На мен ми стига, че ще работим заедно! Моля за извинение, може би е малко рано, но ако разрешите да сменя официалния тон и да мина на „ти”, ще бъда изключително благодарен. А ако разрешите и да се обръщам към Вас с малкото Ви име и да Ви наричам Янтра, ще съм най-щастливият човек на земята!
И финалът ми стои някак си отворен и незавършен. Чудя се - дали да не вкараме малко драматизъм в него? И без това Пенсията през цялото време смазва и лъска двуцевката, заканвайки се да застреля лисицата, която му краде кокошките. Станиславски ще се обърне в гроба, ако тази пушка не гръмне до края на действието. И радиослушателите ще са доволни, защото вече ще знаят от Разказвача коя е мустакатата лисица. А и както вече споменах, духовата ни музика е особено добра в траурните маршове. Може би защото напоследък имат голям опит в погребенията? Един драматичен финал с духово изпълнение на погребалния марш на Зигфрид от Вагнер ще бъде чудесен завършек и апотеоз на възмездието! Публиката жадува за такова. Да ù го дадем!
Разбира се, ще изникнат още много нови въпроси. Но съм убеден, че заедно ще успеем да поставим забележителната Ви пиеса, Янтра, която ще пожъне небивал успех! Сигурен съм, че някой ден ще ни потърсят и от националното радио, което ще откупи записа ни...
За целта Ви каня в нашето живописно градче да обсъдим подробностите по преработването на пиесата и по поставянето ù в нашия скромен, но лазурен ефир! Пак тук ще договорим и финансовите параметри на новото ни общо предприятие.
Тръпна в очакване да се видим!
Искрено Ваш почитател и надявам се бъдещ колега:
Маркони Петров - собственик
© Пер Перикон Todos los derechos reservados