17 jun. 2021 9:15

Отписаното 

  Prosa » Relatos
297 9 24
2 мин за четене

© Мильо Велчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Майка трудно отписва рожбата си, а всяка добрина се усеща!
    Хубаво е да има повече такава проза тук! Респект!
  • Поздравления, Мильо! Прекрасен разказ, издържан от където и да го погледне човек. Браво, много ми хареса!👏☺
  • Чудесен разказ!
  • Изключителна творба! Искрено се възхищавам на таланта ти!
  • Хубав разказ! Поздравления!
  • Отново респект Мильо.Поздрав най-сърдечен.
  • Поздравления!
  • Хубав разказ!
  • Поздрав, за прекрасният разказ! Камбаната на финала, казва всичко!
    Респект и възхищение!
  • Много енергия има в тази Вселена! Винаги съм се възхищавал на таланъта Ви! Благодаря за удовволствието!
  • Поредния силен и мъдър разказ! Поздрав и от мен!
  • Щом милеем за едни стръгчета които днес ги има, а утре ще прегорят и ще идат на боклук, колко повече трябва да сме към човека! Затова ни развълнува разказът ти!
  • Всеки измислен разказ е на основата на натрупано сходство в подсъзнанието, което само чака нещо да го отключи, за да се роди връзката (разказът)
    Нищо не е случайно, и само базираното на истински случаи е достоверно и силно.
    Поздравления още веднъж!
  • Просълзихте ме! Радвам се, че разказът ви е докоснал. Историята е измислена. Преди няколко седмици една приятелка ми подари разсад от домати. Мънички поници, едва кръстосали листенца. Пикирах ги внимателно, но след няколко дъждовни дни взеха да жълтеят. Сложих по една лъжица дървесна пепел около стъбълцата им. Малко им напраших листата. „Ще изсъхнат! – отсече моята приятелка. – Отпиши ги!“ Продължението е ясно. Не ги отписах, а се грижех за тях, както майката на Отписаното. Сега всички са живи, имат цвят, а аз, вместо да се радвам, рева като магаре. Не заради доматите, а заради вашите топли думи. Благодаря ви!
  • За Господ никой не е отписан! Един да спасиш, си струва! Поздравления
  • Защо не е със звездичка и в ''избор''? Много силно и разтърсващо! Браво Мильо!
  • Боже, боже!!!
    С толкова малко толкова силно предаден цял един живот!
    Поздравления!
  • Аз няма да кажа нищо по-различно от коментиралите преди мен, то просто няма какво друго да се каже! Хареса ми! Искрени поздравления!
  • Кратък разказ! 24 реда, 2 минути за четене, не знам колко знака... Но както винаги при теб - разтърсващ.
  • Майсторът си е майстор! Великолепен разказ, написан с чудесен език и стил!
  • Няма какво да се коментира. Когато се прочете такава творба, светът става друг. Дори и да е за малко, има смисъл.
    Респектиращ талант!
  • Какво да кажа, страшен е разказът. И както винаги си го разказал прекрасно. За финала също нямам много думи. Камбаната казва всичко.
    Поздравления, Мильо!
  • Отписаните люде са онези, които спасяват живота и любовта!
    Изключително реалистично!
    Поздравления за творбата, Мильо!
  • !!!
Propuestas
: ??:??