Мильо (Мильо Велчев)
133 69
Jun 17, 2021, 9:15 AM

Отписаното 

  Prose » Narratives
1055 10 23
2 мин reading

ОТПИСАНОТО

 

            Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог да го прости, трябваше да бият като за мъж, по три пъти. „Но то си е дете“ – настояваше попът. Клисарят неохотно склони и започна да бие по веднъж, като за дете.

Спас му беше името на Отписаното, но преди двайсет години два коня, заедно с каруцата, пълна с жито, минаха през него. „Отпиши го! – рекоха на майка му. – От това повече човек не става. Гледай си другите момчета! Те да са ти живи и здрави.“ Трима сина роди Неда. Спас ѝ бе най-малкият. „Бог го е записал, Той ще го отпише. Аз не мога“ – отвръщаше през сълзи. Така му остана прякорът, но майка му не го отписа. Една година го обръщаше като тесто в коритото, с лъжичка го хранеше, на гърба си в цедило го носеше. Не я чуха да се оплаче, не я видяха да се намръщи. Пееше му, приказки му разказваше, в скута си го държеше, прегръщаше го, целуваше го. И то, Отписаното, оживя. Не можа пак да проговори. Мучеше и нищо не му се разбираше, но след две – три години Неда го научи да пише и така общуваше с другите. Проходи чак на осем, но влачеше единия крак и само се подпираше на него. Прегърбен, гръдният кош – смачкан… Не можа и да израсне много. Остана си дребен, като дете. Завърши гимназия с отличие, после задочно библиотекарство и го назначиха в читалището. Неда грейна от щастие.

Къщата им беше в края на селото. Така и не се разбра от къде е дошъл огънят. Първо се подпалила плевнята, после вятърът бързо го прехвърлил на покрива.

– Неда е вътре! – крещяха съседките.

Огнени езици се издигаха към небето, керемидите започнаха да пропадат, гредите да се трошат…

Не го видяха кога е дошъл. Братята му плачеха и се държаха за главите. Отписаното повлече сакатия си крак и се шмугна в къщата. Дълго се бави, но когато излезе с майка си на рамо, вик на облекчение се изтръгна от гърлата на хората.

– Спас му е името – прошепна Неда, когато дойде в съзнание.

Спас обаче повече не отвори очи. Призори почина.

Попът се съгласи с клисаря: „Мъж е това момче.“ И забиха камбаната по три пъти, като за мъж.

© Мильо Велчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Майка трудно отписва рожбата си, а всяка добрина се усеща!
    Хубаво е да има повече такава проза тук! Респект!
  • Поздравления, Мильо! Прекрасен разказ, издържан от където и да го погледне човек. Браво, много ми хареса!👏☺
  • Чудесен разказ!
  • Изключителна творба! Искрено се възхищавам на таланта ти!
  • Хубав разказ! Поздравления!
  • Отново респект Мильо.Поздрав най-сърдечен.
  • Поздравления!
  • Хубав разказ!
  • Поздрав, за прекрасният разказ! Камбаната на финала, казва всичко!
    Респект и възхищение!
  • Много енергия има в тази Вселена! Винаги съм се възхищавал на таланъта Ви! Благодаря за удовволствието!
  • Поредния силен и мъдър разказ! Поздрав и от мен!
  • Щом милеем за едни стръгчета които днес ги има, а утре ще прегорят и ще идат на боклук, колко повече трябва да сме към човека! Затова ни развълнува разказът ти!
  • Всеки измислен разказ е на основата на натрупано сходство в подсъзнанието, което само чака нещо да го отключи, за да се роди връзката (разказът)
    Нищо не е случайно, и само базираното на истински случаи е достоверно и силно.
    Поздравления още веднъж!
  • Просълзихте ме! Радвам се, че разказът ви е докоснал. Историята е измислена. Преди няколко седмици една приятелка ми подари разсад от домати. Мънички поници, едва кръстосали листенца. Пикирах ги внимателно, но след няколко дъждовни дни взеха да жълтеят. Сложих по една лъжица дървесна пепел около стъбълцата им. Малко им напраших листата. „Ще изсъхнат! – отсече моята приятелка. – Отпиши ги!“ Продължението е ясно. Не ги отписах, а се грижех за тях, както майката на Отписаното. Сега всички са живи, имат цвят, а аз, вместо да се радвам, рева като магаре. Не заради доматите, а заради вашите топли думи. Благодаря ви!
  • За Господ никой не е отписан! Един да спасиш, си струва! Поздравления
  • Боже, боже!!!
    С толкова малко толкова силно предаден цял един живот!
    Поздравления!
  • Аз няма да кажа нищо по-различно от коментиралите преди мен, то просто няма какво друго да се каже! Хареса ми! Искрени поздравления!
  • Кратък разказ! 24 реда, 2 минути за четене, не знам колко знака... Но както винаги при теб - разтърсващ.
  • Майсторът си е майстор! Великолепен разказ, написан с чудесен език и стил!
  • Няма какво да се коментира. Когато се прочете такава творба, светът става друг. Дори и да е за малко, има смисъл.
    Респектиращ талант!
  • Какво да кажа, страшен е разказът. И както винаги си го разказал прекрасно. За финала също нямам много думи. Камбаната казва всичко.
    Поздравления, Мильо!
  • Отписаните люде са онези, които спасяват живота и любовта!
    Изключително реалистично!
    Поздравления за творбата, Мильо!
  • !!!
Random works
: ??:??