12 may 2011, 10:14

Отражение

  Prosa » Cartas
999 0 0
1 мин за четене



В очите ми се отразявахте. Ти... там... с нея...


И в тихо безмълвие откривах все повече  и повече неща, за които си струва да боли... Усмивката, която търсех в онези дъждовни сутрини над чашата с кафе – студено и горчиво... Усмивката, с която се чувствах и аз по детски щастлива... Усмивката, която днес  бе дал на нея... И онзи безумно син поглед, от който мирише на дъжд. Помниш ли... веднъж лежахме заедно, а аз  бях затворила очи, почти унесена в сън... а не трябваше да заспивам. Когато отворих очите си... ти лежеше до мен, тих и топъл, впил в мен същия този син поглед. Тогава само леко промълви ‘‘красива си‘‘. И така се чувствах – гола и чиста пред теб, аз бях красива... Защо гледаш и нея така? Вятърът леко се усили, за да напомни, че и за него има място в този спомен и развя косата ти... Златна като онези есенни изгреви, които посрещахме заедно, притихнали в мрака, сгушени и влюбени... Някога. И във вихъра на преминаващите покрай мен хора, които нямах времето и нуждата да забелязвам, твоят глас стигна до мен в кадифената си мекота. Канелено сладък, какъвто беше и когато пееше само за мен, тихичко, но безкрайно красиво. Нима бе лебедова песен?


В очите ми се отразявахте. Ти... там... с нея... Защо?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Монс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...