19 ene 2017, 9:18

Отвлечена или изчезнала (за конкурса 2.3)

  Prosa
1.1K 0 5
1 мин за четене

            Тръгна си... Така си мислех, защото довчера лежеше в леглото ми, прегръщаше ме и ме обожаваше, а после вървеше след мен и непрекъснато ми даваше съвети. Тогава къде беше отишла? Нещо не беше наред. Не беше го правила досега и бях сигурен, че ми е вярна... Изчезна, ей така изведнъж – само се разсеях малко и вече я нямаше. Нищо не чух – ни шум, ни звук. Дори не се обади и на мен ми се стори много странно това... Нещо се беше случило, но какво? Не бях я обидил с нищо, поне не си спомням... Обичах я много и сега ми липсваше! Исках да се върне повече от всичко на света. Не можех да живея без нея и се притеснявах, че не е при мен...
            Може би се криеше някъде и чакаше да направя нещо, за да я съблазня. Затова купих дузина червени рози, пръснах част от листенцата им по пода, а останалите сложих във ваната. Намерих от един магазин любимите ѝ баклавички, взех шампанско, екзотични плодове и запалих няколко ароматни свещи, но тя не се връщаше... Нещо се сви в душата ми и почувствах огромна празнота, която растеше с всеки изминат час. Бях самотен и нещастен, а сълзите ми се ронеха една след друга като на ранен звяр. Чувствах се дори излъган и ограбен. Какво да правя?... След кратко мислене написах писмо, в което се извинявах и молех да ми прости, ако с нещо съм я засегнал, без да искам. Накрая, в последните редове, ѝ се обясних в любов... Нищо! Не ми отговори, не ми писа... Не се върна...Тогава реших, че е отвлечена или може би убита. Изтръпнах...
            Не можех да стоя повече със скръстени ръце и се обадих в близкото районно управление на полицията. Описах я подробно и разказах опасенията си, но дежурният служител на реда сви рамене и ми се усмихна някак странно. После каза:
            - Господине, ще чакате!... Всеки ден имаме сигнали за разни изчезвания от различни места... Напишете молба за издирване. Ще Ви се обадим, ако научим нещо...
            Върнах се сломен вкъщи, коленичих на пода, прекръстих се, допрях длани една до друга и отправих нагоре поглед, пълен с надежда, като само шептях:
            - Господи, помогни ми! Направи нещо!... Обичам я много!... Искам я!... Моля те, намери и върни при мен моята Муза!... Моля те!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Видьова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...