Jan 19, 2017, 9:18 AM

Отвлечена или изчезнала (за конкурса 2.3)

  Prose
1.1K 0 5
1 min reading

            Тръгна си... Така си мислех, защото довчера лежеше в леглото ми, прегръщаше ме и ме обожаваше, а после вървеше след мен и непрекъснато ми даваше съвети. Тогава къде беше отишла? Нещо не беше наред. Не беше го правила досега и бях сигурен, че ми е вярна... Изчезна, ей така изведнъж – само се разсеях малко и вече я нямаше. Нищо не чух – ни шум, ни звук. Дори не се обади и на мен ми се стори много странно това... Нещо се беше случило, но какво? Не бях я обидил с нищо, поне не си спомням... Обичах я много и сега ми липсваше! Исках да се върне повече от всичко на света. Не можех да живея без нея и се притеснявах, че не е при мен...
            Може би се криеше някъде и чакаше да направя нещо, за да я съблазня. Затова купих дузина червени рози, пръснах част от листенцата им по пода, а останалите сложих във ваната. Намерих от един магазин любимите ѝ баклавички, взех шампанско, екзотични плодове и запалих няколко ароматни свещи, но тя не се връщаше... Нещо се сви в душата ми и почувствах огромна празнота, която растеше с всеки изминат час. Бях самотен и нещастен, а сълзите ми се ронеха една след друга като на ранен звяр. Чувствах се дори излъган и ограбен. Какво да правя?... След кратко мислене написах писмо, в което се извинявах и молех да ми прости, ако с нещо съм я засегнал, без да искам. Накрая, в последните редове, ѝ се обясних в любов... Нищо! Не ми отговори, не ми писа... Не се върна...Тогава реших, че е отвлечена или може би убита. Изтръпнах...
            Не можех да стоя повече със скръстени ръце и се обадих в близкото районно управление на полицията. Описах я подробно и разказах опасенията си, но дежурният служител на реда сви рамене и ми се усмихна някак странно. После каза:
            - Господине, ще чакате!... Всеки ден имаме сигнали за разни изчезвания от различни места... Напишете молба за издирване. Ще Ви се обадим, ако научим нещо...
            Върнах се сломен вкъщи, коленичих на пода, прекръстих се, допрях длани една до друга и отправих нагоре поглед, пълен с надежда, като само шептях:
            - Господи, помогни ми! Направи нещо!... Обичам я много!... Искам я!... Моля те, намери и върни при мен моята Муза!... Моля те!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Видьова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...