2 nov 2022, 6:43

Отворено писмо по случай деня на будителите

  Prosa
542 0 1
1 мин за четене

Всичко, което нося като жена и всичко, което ме прави такава – мразя го.
Мразя се и ме боли, че го правя, но това не спира омразата, засилва я.
Колко съм чувствителна,
притеснителна,
взимаща всички други под внимание, поставяща себе си под съмнение.
Мразя се за това колко
не си вярвам и колко вярвам на други,
колко ги слушам,
а себе си кога послушах?
Мразя се. Сега просто се чудя дали някой ден ще спра?
Човек способен ли е въобще на това, защото напоследък ми се струва непосилно.
Мразя се и не мога да си простя много дни и много нощи.
За това, че ръцете ти са все студени и треперят, сърцето също.
За това, че ти пука, толкова дяволски много, че не можеш да разсъждаваш трезво, просто толкова, гадно и горчиво, изморително, смазващо много ти пука. 
Мразя се и отдавна по небето ми няма звезди. Някъде за някой има спасение, значи и за мен трябва да има, нали?
Страх ме е, че този целият живот ще го изживея, мразейки се. Един живот – безкрайно много време е това.
Продължавам да се мразя вече много дни и много нощи. И не е моя вината, но не знам защо я търся все у себе си? 
Че съм родена жена и че ще живея по техните стандарти за това как да бъда такава. 
Защото, в крайна сметка, така сме научени и много след нас ще бъдат научени по същия начин. И ще отричат, и ще го захаросват, ще говорят за модерен свят и ще се оправдават, пелтечейки едни и същи заучени фрази. А ние ще стискаме зъби и ще присвиваме устни едва забележимо, ще си кътаме огорчението и  болката под килимчето, после ще се усмихваме леко и през смях ще се правим, че нищо от това не съществува.
"Никога не съм била дискриминирана.
Не, никога не ме е удрял.
Не съм била преследвана, унижавана, заплашвана, малтретирана, омаловажавана..." и така цял един живот.
И понеже не мога да мразя само тях, мразя и себе си.
Вече много дни и много нощи. 

 

Честит празник, будители! 

.

.

.

(Няма да имам деца, но ако имах, щях да искам друга реалност за тях.) 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиана Манолова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако нещо съм съгрешил към теб-извинявай!
    Все още си млада!
    Има време за обич.
    Не се самонаказвай!
    Омразата е отрова,подобно наркотик, който разрушава духом и тялом.🙏

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...