Всичко, което нося като жена и всичко, което ме прави такава – мразя го.
Мразя се и ме боли, че го правя, но това не спира омразата, засилва я.
Колко съм чувствителна,
притеснителна,
взимаща всички други под внимание, поставяща себе си под съмнение.
Мразя се за това колко
не си вярвам и колко вярвам на други,
колко ги слушам,
а себе си кога послушах?
Мразя се. Сега просто се чудя дали някой ден ще спра?
Човек способен ли е въобще на това, защото напоследък ми се струва непосилно.
Мразя се и не мога да си простя много дни и много нощи. ...