2.11.2022 г., 6:43

Отворено писмо по случай деня на будителите

544 0 1
1 мин за четене

Всичко, което нося като жена и всичко, което ме прави такава – мразя го.
Мразя се и ме боли, че го правя, но това не спира омразата, засилва я.
Колко съм чувствителна,
притеснителна,
взимаща всички други под внимание, поставяща себе си под съмнение.
Мразя се за това колко
не си вярвам и колко вярвам на други,
колко ги слушам,
а себе си кога послушах?
Мразя се. Сега просто се чудя дали някой ден ще спра?
Човек способен ли е въобще на това, защото напоследък ми се струва непосилно.
Мразя се и не мога да си простя много дни и много нощи.
За това, че ръцете ти са все студени и треперят, сърцето също.
За това, че ти пука, толкова дяволски много, че не можеш да разсъждаваш трезво, просто толкова, гадно и горчиво, изморително, смазващо много ти пука. 
Мразя се и отдавна по небето ми няма звезди. Някъде за някой има спасение, значи и за мен трябва да има, нали?
Страх ме е, че този целият живот ще го изживея, мразейки се. Един живот – безкрайно много време е това.
Продължавам да се мразя вече много дни и много нощи. И не е моя вината, но не знам защо я търся все у себе си? 
Че съм родена жена и че ще живея по техните стандарти за това как да бъда такава. 
Защото, в крайна сметка, така сме научени и много след нас ще бъдат научени по същия начин. И ще отричат, и ще го захаросват, ще говорят за модерен свят и ще се оправдават, пелтечейки едни и същи заучени фрази. А ние ще стискаме зъби и ще присвиваме устни едва забележимо, ще си кътаме огорчението и  болката под килимчето, после ще се усмихваме леко и през смях ще се правим, че нищо от това не съществува.
"Никога не съм била дискриминирана.
Не, никога не ме е удрял.
Не съм била преследвана, унижавана, заплашвана, малтретирана, омаловажавана..." и така цял един живот.
И понеже не мога да мразя само тях, мразя и себе си.
Вече много дни и много нощи. 

 

Честит празник, будители! 

.

.

.

(Няма да имам деца, но ако имах, щях да искам друга реалност за тях.) 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Манолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако нещо съм съгрешил към теб-извинявай!
    Все още си млада!
    Има време за обич.
    Не се самонаказвай!
    Омразата е отрова,подобно наркотик, който разрушава духом и тялом.🙏

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...