5 oct 2012, 22:06

Отвъд

932 0 1

Не искам да живея в тези дни на фалш, на лъжа, на лицемерие. Искам да живея някъде отвъд, далеч от хорското „доверие”. Сама да съм. Или с един любим само. Та той ми е достатъчен, за да му вярвам. Нали на него подарявам и сърцето, и душата си.
Не искам с хора да общувам. Отвратих се от двуличните усмивки. И знам, лицата грейнали не са нищо повече от преструвки. Стигам си сама. Само аз и той. Достатъчни сме си, за да бъде светът ни по-красив и по-добър.
Не искам да живея сред хората на моето съвремие. Модерно е да не сме човечни днес, да предаваме и мачкаме по-слабия. А даваме ли си сметка, че това ни прави по-малко Човек. И добри да има - трудно се отсяват. Не ще избягам аз от всичко лошо и пак ще бъда жертва на модерното. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...