Не искам да живея в тези дни на фалш, на лъжа, на лицемерие. Искам да живея някъде отвъд, далеч от хорското „доверие”. Сама да съм. Или с един любим само. Та той ми е достатъчен, за да му вярвам. Нали на него подарявам и сърцето, и душата си.
Не искам с хора да общувам. Отвратих се от двуличните усмивки. И знам, лицата грейнали не са нищо повече от преструвки. Стигам си сама. Само аз и той. Достатъчни сме си, за да бъде светът ни по-красив и по-добър.
Не искам да живея сред хората на моето съвремие. Модерно е да не сме човечни днес, да предаваме и мачкаме по-слабия. А даваме ли си сметка, че това ни прави по-малко Човек. И добри да има - трудно се отсяват. Не ще избягам аз от всичко лошо и пак ще бъда жертва на модерното.