Овъглени криле за спомен...

Ти беше моето слънце, ти изпълваше денят ми с радост, ти беше "виновен" за усмивката, която ме озаряваше всеки път, когато си помисля за теб... но аз бях усмихната непрестанно... ти ме даряваше с любовни лъчи... даде ми криле и с тях летях някъде в небесата...  Да... аз летях наистина... толкова беше красиво... светлина, лъчезарната усмивка... чувствах се толкова лека... като перце... всичко беше толкова ефирно... нежно... неописуемо красиво... приказка... Толкова бях благодарна на Бог, че ме дари с такава радост - с теб... с любов... с криле...

но...

Облаци... по-тъмни от нощта... вятър... по-суров от съдбата... зададоха се и... покриха небето... и изведнъж...
мълния... прободе ме... рани ме с невероятна сила... прекърши ми крилете и паднах... на земята... толкова ме заболя... прониза ме болка от хиляди остриета... сърцето ми сякаш се разби на милиони парченца... кървеше... ти си беше отишъл... нямаше и следа от теб... възможно ли бе това? не сънувах ли най-ужасния кошмар в живота си? Не, уви... не сънувах... и крилете ги нямаше... нищо не беше останало... нямаше и помен от слънчевата светлина... от лъчите... любовните... от усмивката... мрак обгърна моя ден... ден ли казах - денят стана нощ, а нощта нещо още по-опасно... всичко се срина... рухна за секунди... раят и адът си размениха местата светкавично бързо... усмивката заместена бе от сълзите... отвори се такава рана в мен... една празнота в сърцето... преди ти беше там... но сега е просто празнина... ужасяващо болезнена острота... всичко хубаво, цялата любов и всичкото щастие бяха заместени от противоположностите си...
а крилете... къде останаха крилете?! Виждам само раните от тях на гърба си... къде са? намерих ги... но са овъглени... изпепелени... черни... и кръвта личи по тях... ще засъхне... облаците ще се разсеят... вятърът няма да бие в лицето ми толкова силно... но надали ще се прокрадне слънчев лъч... ще видя ли слънцето отново сред тази мрачна стена? не знам... знам само, че времето лекува раните на съдбата, но белезите остават... белег ще остане в сърцето ми... белег ще остане и... на гърба ми... ще си пазя крилете... макар и овъглени и със засъхналата кръв по тях... споменът за теб ще живее вечно в мен...