3 мин за четене
Болен, с известно закъснение, разбрах, че главният ни прокурор е бил атентиран. Пуснах си го между ушите – атентиран звучи като реанимиран, като реабилитиран, като анестизиран... нали съм в болница. Пък и какво значи тая дума?
Обаче съм се излъгал. Започнах лека-полека да ставам от леглото сам и си купих жетон за телевизор. Закъснях, защото тази новина беше изтекла като лошото в мен. Други злини бяха залели България. Сега заместникът на главният прокрор бил интерниран или нещо такова. Защото шефът му бил реабилитиран. И интервюиран.
Върнах се в леглото и вече не пуснах телевизора. Първо е скъпо, второ, няма за какво.
Нали пак ще ме оперират.
– Защо? – попитах отчаяно хирурга. Той идваше вечер да ме види как съм и да си подостря ноктите със скалпел. Отвратителен навик. – Защо отново?
– Защото продължавате да гледате телевизия.
– Не разбирам...
– На всяка възраст телевизията действа различно. Като цигарите.
– Даа – отеквам, без да разбирам нищо. – И?
Исках да го попитам дали ще оперира м ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse